И интернет може да е "халал" – Иран се стреми към контрол

По ирония неотдавнашното избухване на протести в Иран, разпространило се бързо от град на град, бе подхранено с кислород от самото теократичното правителство на страната. През последните четири години властите насърчаваха широкото използване на интернет и позволяваха на доставчиците да предлагат мрежи от трето и четвърто поколение, което от своя страна предизвика масова експанзия в използването на смартфони.

През 2014 г. около два милиона иранци имаха смартфони; днес те възлизат на 48 милиона. Това означава, че близо половината от населението има в джобовете си устройство, което може да предава изображения и видеоклипове по целия свят и да обменя информация далеч от контрола и цензурата на държавата.

Правителството потуши протестите отчасти чрез спиране на кислорода - блокира приложението за кодирани съобщения "Телеграм", което протестиращите използваха за комуникация. Но това блокиране беше само временно. Хората от бизнеса бързо се оплакаха за затварянето на каналите в "Телеграм", които те използваха за рекламиране и продажба на своите стоки, пише Асошиейтед прес.

Докато Ислямската република наближава 40-ата годишнина от революцията, довела я на власт, тя се опитва да пожъне ползите от един необходим инструмент за съвременния живот, но като държи под строг контрол как го използват иранците и каква информация получават. Решението на Техеран е да установи контрол върху киберпространството, като създаде "халал нет" - изцяло контролирана на място версия на интернет.

"Ислямската република не е черно-бяла. Тя демонстрира безброй противоречия и според мен нейната политика за интернет е един от прекрасните примери за тези противоречия", казва Санам Вакил, сътрудник в "Чатъм хаус", който изследва Иран.

След ислямската революция през 1979 г. правителството упражнява здрав контрол върху информацията. Обаче интернет заплашва този контрол. По време на протестите в Иран през 2009 г. заради спорното преизбиране на твърдолинейния президент Махмуд Ахмадинеджад зараждащите се социални медии разпространиха вестта за тези събития сред иранците и пратиха на света видеоклипове със застрелването на 26-годишната Неда Ага Солтан.

След тези вълнения Иран забрани Facebook, Тwitter и други сайтове като YouTube, които вече бяха блокирани. Това накара мнозина иранци да използват виртуални частни мрежи (virtual private networks - VPN), за да заобиколят блокировката.

Политиката на президента Хасан Рохани, относително умерен сред управляващия клерикален елит, позволи разпространяването на смартфоните, след като дойде на власт през 2014 г. Целта на Рохани бе да осигури инструмент за търговия, докато той се опитваше да възстанови страдащата икономика. Даже и след приключването на последните протести той твърдеше, че е невъзможно да бъдат спрени хората да ползват интернет. "Ако искате киберпространството да бъде полезно за нашето общество, намерете решение как да го използвате за популяризиране на културата, вместо да го блокирате", каза той.

Идеята на Иран да създаде свой "халал", тоест "позволен" интернет се появи за пръв път през 2011 г. вследствие на протестите от 2009 г. Тя се разви до това, което е известно под името "Национална информационна мрежа".

Мрежата обхваща около 500 одобрени от правителството национални уебсайтове, които се зареждат доста по-бързо от базираните в чужбина, които умишлено са забавени, сочи публикуван наскоро доклад на "Кампанията за права на човека в Иран". Доставчиците на услуги предлагат на клиентите си по-евтини пакети с достъп само до национални сайтове. Резултатите от търсенията са само в рамките на мрежата, което позволява на властите да цензурират намереното от потребителите.

Един от основните дизайнери на мрежата е компанията "Иран телекомюникейшън", притежавана от доверени лица на могъщата Революционна гвардия. Мрежата донякъде напомня на китайската "Велика защитна стена" /Great Firewall/, която блокира достъпа до хиляди уебсайтове. Китайските потребители на интернет също установяват, че достъпът до уебсайтове извън страната е по-бавен.

"Постиженията на Иран в задушаване на достъпа до опозиционно съдържание по време на повечето протести напоследък, показват, че Иран твърдо върви по петите на Китай, що се отнася до контрола върху информацията", писа на 17 януари частната разузнавателна компания "Стратфор" от САЩ. А хардлайнерите настояват Иран да бъде изваден изцяло от интернет и да си създаде свой собствен.

Междувременно администрацията на Тръмп се опитва да намери начин да разшири достъпа на иранците до интернет. Официални представители са се срещали с Google, Facebook, Тwitter и други технологични компании, за да ги попитат какво още могат да направят, за да помогнат на хората в Иран и други авторитарно управлявани страни да комуникират свободно.

Но поради опасения да не нарушат санкциите на САЩ компаниите стават предпазливи. Apple и Google затвориха за ирански потребители своите онлайн магазини. Други компании не позволяват услугите им да се ползват в Иран. Това пречи на иранците да се сдобият с приложения за криптирана комуникация или VPN. Компаниите останаха неохотни даже когато администрацията на Тръмп пусна в обращение възможността за облекчаване на санкциите или предоставяне на изключения, казаха официални лица, пожелали анонимност, защото не са упълномощени за обсъждат тези разговори.

Така че остава въпросът дали иранците ще имат достъп до отворен интернет, ако гневът им заради икономиката отново избухне наново до протести, както мнозина предричат, че ще се случи. Организации като вашингтонския "Съюз на иранските американци по обществени въпроси" и други призоваха САЩ да изготви специален наръчник за онлайн фирмите, за да може иранците да имат достъп до приложения и услуги.

"Това движение продължава въпреки преследванията от страна на твърдолинейни елементи", казва Морад Горбан от Съюза на американските иранци. 

(БТА)