Вървят ли двете Кореи към официален край на войната?

Преди срещата между техните лидери следващата седмица двете Кореи обсъждат сключването на мирно споразумение, което може официално да сложи край на състоянието на война, продължаващо от техническа гледна точка, откакто Корейската война през 1950-1953 г. приключи с примирие, а не с договор.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че усилията имат неговата "благословия", ако Северна Корея се съгласи да се откаже от ядрения си арсенал.

От техническа гледна точка Южна Корея и оглавяваните от САЩ сили на ООН са все още във война със Северна Корея, а идеята за официално мирно споразумение, което да промени това, не е нито нова, нито нещо, което може да бъде решено на една единствена междукорейска среща на върха, казват анализатори, пише Ройтерс.

По онова време южнокорейските лидери се противопоставиха на идеята за примирие и така полуостровът остана разделен. Те не участваха в примирието, което официално беше подписано от командира на севернокорейската армия, американския командир на Командването на ООН и командира на "Китайските народни доброволци", които по онова време Пекин официално не смяташе за част от своята армия.

"Технически погледнато, не е възможно двете Кореи да обявят край на примирието от 1953 г. на срещата на върха следващата седмица", каза преподавателят от Университета за чуждестранни изследвания "Ханкук" в Сеул Пак Дже Джок. "Но Южна и Северна Корея могат да се споразумеят, че имат намерение да сложат край на войната, да работят за мирно споразумение и да се стремят към обсъждания със замесените страни."

"Стабилно състояние на мир"

По-рано Северна Корея твърдеше, че ще преговаря за мирен договор само със Съединените щати.

Например Ким Ир Сен - първият лидер на Севера и основател на управляващата династия Ким, повдигна въпроса за мирно споразумение с президента на САЩ Джими Картър през 70-те години на 20 век.

Северна и Южна Корея сериозно обсъждаха преди идеята. През 1992 г. двете страни се съгласиха да "се стремят заедно да превърнат сегашното състояние на примирие в стабилно състояние на мир".

Последната междукорейска среща на върха през октомври 2007 г. завърши с декларация на двете Кореи за "признаване на необходимостта от спиране на сегашния режим на примирие и създаване на постоянен режим на мир" и за "съвместна работа за напредък по въпроса за това лидерите на трите или четирите пряко засегнати страни да се съберат на полуострова и да обявят край на войната".

В сряда говорител на южнокорейското министерство на националното обединение каза, че правителството очаква да гради върху тази позиция от 2007 г.

Ново споразумение

Друг неясен въпрос е какво точно може да замени примирието, а нито южнокорейски, нито американски служители са потвърдили как би изглеждало едно ново споразумение.

"Денуклеаризацията и мирният режим са двете страни на една и съща монета, затова Южна Корея сигурно ще повдигне и двата въпроса следващата седмица", каза старши сътрудникът в Азиатския институт за политически изследвания в Сеул Шин Бом Чул. "Проблемът е, че гаранциите за сигурността, за които ключово значение би имало евентуално мирно споразумение, са това, което Северна Корея има нужда да получи от Съединените щати, а не от Южна Корея."

"Можем да мислим за сценарий, при който двете Кореи правят до голяма степен символично обявяване, че войната между тях е приключила, но подобно споразумение не би имало съдържание, докато САЩ не му придадат официален характер."

Напоследък в своите изявления правителството в Сеул често избягва понятието "мирен договор" и вместо това говори за "мирен режим" или "споразумение за спиране на враждебните действия".

В миналото Северна Корея е настоявала за изтеглянето на американските войски от Юга, но има признаци, че Ким Чен Ун може да прояви гъвкавост по този въпрос, каза Пак, въпреки че Китай също така изразява тревога от присъствието на войските на САЩ.

Севернокорейският лидер изненада наблюдателите, като не възрази срещу неотдавнашните американско-южнокорейски военни учения, а бащата на Ким - Ким Чен Ир, бе казал преди време на южнокорейския си колега, че Пхенян може да приеме присъствието на американските войски, ако тяхната роля се промени до чисто мироопазване.

Междувременно някои наблюдатели предупреждават, че Северна Корея може да разглежда евентуално мирно споразумение като начин за подкопаване на съюза на Юга със Съединените щати.

"Това е капан", написа наскоро в анализ Майкъл Рубин от консервативния Институт "Американ ентърпрайз". "Да се надяваме, че Тръмп няма да се хване в него."

В доклад през 2003 г. Институтът за мир на САЩ направи извода, че за да бъде едно споразумение ефективно, е необходимо то да бъде разработено от САЩ, Китай и двете Кореи.

Евентуално уреждане би трябвало да включва споразумения за прекратяване на бойните действия и нормализиране на отношенията между Съединените щати и Северна Корея, признаване на суверенитета на двете Кореи, проверки за съкращаване на въоръженията и ядрените оръжия и гаранции за сигурността от Съединените щати и Китай за двете Кореи, заяви институтът.

Участието на Китай в евентуални преговори ще бъде усложняващ фактор, каза Шин.

"Китай ще има проблеми с оставането на американските войски на Корейския полуостров по силата на един мирен режим. Дори да приеме присъствието им да продължи, той може да поиска Съединените щати да не разполагат ядрени или други стратегически активи като система за противоракетна отбрана", каза Шин.

Както Южна Корея, така и Съединените щати казват, че мирен договор е възможен само ако Северна Корея се съгласи да се откаже от ядрения си арсенал.
 

/БТА/