Как на Острова ще се борят с многото руски "мръсни" пари"

Британска парламентарна комисия прикани правителството по-дейно и последователно да се бори с руските корупционери, свързани с Кремъл, които инвестират средствата си в Лондон. Правителството разполага с няколко инструмента, за да води такава борба, и уверява, че вече ги използва, доколкото може.

Докладът на външнополитическата комисия към Камарата на депутатите, разработен след парламентарно разследване на "руската корупция във Великобритания", има форма на препоръка, а не на заповед. Разследването може да доведе до някакви нови законопроекти и практически стъпки, но това не е задължително, пише Юри Вендик, Би Би Си, руска редакция.

В последно време, особено след опита да бъдат отровени Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри в началото на март, британското правителство неведнъж заяви, че активно се бори срещу прането на капитали със съмнителен произход.

В тази борба правителството може да се опре на няколко закона и постановления - както вече приети, така и насрочени за приемане много скоро.

Мнозина във Великобритания недоволстват срещу кабинета, който според тях не се бори достатъчно активно и ефективно с "мръсните пари" - руски, нигерийски, пакистански, арабски и т.н.

По време на парламентарното разследване, послужило за изготвяне на доклада, специалисти посочваха на изслушвания две основни причини за това. Първо, на британските власти не им се ще много да отпъждат чуждестранните инвеститори. Второ, полицията често няма нужните сили и знания, за да разкрива сложни финансови корупционни схеми и да доказва незаконния произход на дадени капитали.

Но при сегашните отношения с Русия, формирани след Крим, Донбас и делото на двамата Скрипал, министрите начело с премиера Тереза Мей увериха вече няколко пъти, че ще се заловят сериозно с въпроса.

Визите за инвеститори

В случая с британската виза на Роман Абрамович някои съзряха начало на натиск върху настанилите се в Лондон руски богаташи, при все че липсват официални потвърждения за това. Не се знае също за някакви претенции на британските власти по повод произхода на капиталите на Абрамович.

Но като цяло проблемът е по-широк от забавеното удължаване на "инвеститорската виза" на един богаташ.

Дългосрочна "инвеститорска виза" се издава на хора, готови да инвестират във Великобритания поне 2 милиона лири (около 2,8 милиона щатски долара).

Правителството напомня, че още през 2014-2015 г. е въвело по-строги правила за издаване на такива визи, заради което подаваните молби са намалели с 84 на сто, а сега правилата се преразглеждат отново.

Освен това през март тогавашната вътрешна министърка Амбър Ръд каза в парламента, че е разпоредила повторни проверки по документи за близо 700 "инвеститорски визи", издадени вече на хора от Русия.

Всъщност визите и достъпът в страната изобщо са удобен инструмент за въздействие върху чужденците - виза може да бъде отказана на всеки без обяснение на причините.

Необяснени богатства

През пролетта на 2017 г. британският парламент прие закон за финансите от престъпен произход (Criminal Finance Act), който осигури на правителството няколко инструмента за борба с "мръсните пари" и собствениците им.

Най-много дискусии породи инструментът, наречен "запитване по повод богатство с неясен произход" (Unexplained Wealth Order). Същината му е, че правоохранителните органи могат по съдебен ред да изискват чужденец, който е публична фигура в родината си и притежава във Великобритания собственост на стойност над 50 хиляди лири, да обясни произхода на средствата, вложени в нея.

Ако не последват обяснения или запитаният не успее да докаже, че парите са спечелени законно, имуществото ще бъде запорирано. А опита ли се собственикът да измами полицията и съдебните власти, рискува и до две години затвор за неуважение към съда.

Тази част от закона е в сила от началото на годината. В края на февруари бе съобщено за първото (и последно засега) "запитване по повод богатство с неясен произход", засягащо два недвижими имота на стойност 22 милиона лири. Британската Национална криминална агенция не разкрива името на собственика, но според медиите не става дума за човек от Русия.

Заплаха за националната сигурност

Скоро Великобритания ще приеме окончателно новия закон за санкциите и борбата срещу прането на пари (Sanctions And Anti-Money Laundering) - законопроектът е минал почти всички фази на обсъждане в парламента.

Законът стана необходим във връзка с Brexit-а - днес участието на Великобритания в различни санкционни режими произтича от общата санкционна политика на ЕС, но щом напусне общността, ще й се наложи да налага, поддържа и вдига санкции самостоятелно. С тази цел новият акт описва процедурите и пълномощията на различни органи на властта в тази сфера.

При все че поводът за разработване на новия закон бе процедурен, прави впечатление, че актът оправомощава правителството да въвежда санкции по твърде широк кръг от мотиви: от груби нарушения на човешките права до създаване на заплаха за националната сигурност на Великобритания.

Мнозина политически наблюдатели предполагат, че щом напусне ЕС (това се очаква да стане в края на март 2019 г.), кралството ще наложи по-сурови санкции на Русия. В момента възпиращ фактор за Лондон е нуждата от консенсус със страните от ЕС, които имат по-благосклонно отношение към Москва.

"Законът Магнитски"

За разлика от САЩ и Литва Великобритания не е приела специален закон с подобно наименование, но е включила фактически аналогични текстове в други закони.

Член, предвиждащ санкции за съучастие в корупция и нарушения на човешките права (наричан неофициално "поправката Магнитски"), бе включен тази пролет в законопроекта за санкциите и борбата с прането на пари. Там става дума за забрана за влизане в страната. Правителството обещава да огласи съответния черен списък, щом бъде разработен след задействането на закона.

Освен това законът за финансите с престъпен произход предвижда възможност да бъдат замразявани активите на съучастници в корупционни престъпления и груби нарушения на човешките права.

Парламентът разглежда сега и друг законопроект, предвиждащ санкции за нарушения на правата на човека и корупция. Внесен от лейбъриста Иън Остин през декември 2017 г., той влиза за второ четене на 15 юни. Трудно е засега да посочим ще бъде ли приет този аналог на "закона Магнитски", доколкото други закони вече съдържат съответните положения.
 

/БТА/