Калининград е ахилесовата пета на Русия в конфронтацията с НАТО

По време на Студената война ексклавът Западен Берлин, изолиран в сърцето на комунистическа Източна Германия, се считаше за една от най-опасните потенциални горещи точки за конфликт между Съветския съюз и Запада. Всъщност блокадата на сухопътния достъп до града, наложена от Йосиф Сталин през 1948–1949 г., беше на косъм да предизвика нова война, докато САЩ и Великобритания не доказаха, че са в състояние да снабдяват населението по въздух. Жалко е, макар и да не е изненадващо, че западните лидери не обърнаха внимание на тази история, преди да разширят членството в НАТО, като включиха Полша и Литва, и по този начин изолираха руската ексклава Калининград (Кьонигсберг в бившата германска Източна Прусия) зад линиите на НАТО, пише за Responsible Statecraft Анатол Лийвен, директор на програмата "Евразия" в Института "Куинси".

Днес е обичайно западните анализатори по въпросите на сигурността да описват „Сувалкския коридор“ в североизточна Полша, разположен между Калининград и съюзника на Русия Беларус, като най-опасната точка в нарастващата конфронтация между Русия и НАТО. Въпреки това те внимателно пропускат да припомнят, че именно НАТО, а не Русия, го е превърнала в такава.

Острата стратегическа уязвимост на Калининград е една от основните причини, поради които нарастващите страхове, че Русия може да „изпита НАТО“, като превземе естонския град Нарва, намиращ се на руската граница, са толкова абсурдни. Защото един от неизбежните резултати от руска инвазия на територията на НАТО би била блокада на Калининград от страна на НАТО по суша и по море. Както ми отбеляза един руски експерт по въпросите на сигурността:

"Има ли някой на Запад, който сериозно да вярва, че Путин или който и да е друг руски лидер би рискувал да загуби Калининград, за да спечели Нарва, или да се наложи да започне ядрена война, за да го спаси?"

Или както бившият латвийски министър на отбраната Артис Пабрикс недипломатично, но точно заяви:

"Винаги сме предполагали, че ако избухне такава война, Русия ще прекъсне Сувалкския коридор. Но по някаква причина не вземаме предвид възможността, че ако Русия атакува, Калининград ще бъде първият, който ще бъде превзет [от силите на НАТО]. И тогава няма да остане никакъв Сувалски коридор."

Калининград е щаб на руския Балтийски флот

и база за руски ядрени ракети със среден обсег. Той също така е международно призната руска територия. В американски термини това е все едно Пърл Харбър да се окаже изолиран в средата на територия, контролирана от Китай. Прогресивното разширяване на НАТО от 1989 г. насам към Източна Германия, Полша, балтийските държави, Швеция и Финландия също превърна Балтийско море в "езеро на НАТО", като контролът на Москва се сви от целите източни и южни брегове, които контролираше по време на Студената война, до само Калининград и Санкт Петербург.

Президентът на Русия Владимир Путин и руското правителство наскоро заявиха, че ако НАТО блокира Калининград, Русия ще отговори с ядрени оръжия, ако се наложи; всеки член на руския елит, с когото съм разговарял, е казал същото. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, демонстрирайки усмивката и самонадеяната лекомислие, които са се превърнали в негова запазена марка, отговори, че „не взема това на сериозно“.

Но тази заплаха е сериозна. Москва би разгледала блокада от страна на НАТО като пряк акт на война. Не по-малко важно е, че с по-голямата част от руската армия, затънала в Украйна, Русия не разполага с конвенционални военни сили, които да ѝ гарантират, че ще може да удържи Калининград срещу наземна атака или да атакува от Беларус, да победи полската армия и да пробие обсадата. Преди нахлуването в Украйна 11-ият руски армейски корпус, базиран в Калининград, имаше номинална численост от 12 000 до 18 000 души, подкрепен от бригада морска пехота, но според докладите значителна част от тези войски са били разположени в Украйна и са загубени там. Полската армия разполага с 100 000 военнослужещи на активна служба плюс 40 000 резервисти и бързо увеличава своята огнева мощ. Както пита Американският център за военноморски анализи: „Калининград: непристъпна крепост или руски Аламо?“ Следователно общото мнение сред членовете на руския елит, с които съм разговарял, е, че в случай на блокада от страна на НАТО Русия ще трябва незабавно да отправи ядрен ултиматум и да изпълни заплахата в рамките на няколко дни, ако НАТО не отстъпи.

Може да изглежда, че страните от НАТО не биха могли да бъдат толкова луди, че да поемат ужасяващите рискове, свързани с налагането на блокада над Калининград; но всъщност те два пъти са предлагали стъпки в тази посока. През юни 2022 г. Литва обяви, че (в нарушение на предишно споразумение с Русия) ще наложи забрана върху транзита към Калининград на стоки, подлежащи на санкции от Европейския съюз, включително петрол, въглища, метали, строителни материали и съвременни технологии - около половината от нуждите на ексклава от внос, според областното правителство на Калининград. След остри руски заплахи за ответни мерки ЕС отстъпи и обяви, че санкциите няма да важат за железопътния транспорт. През юни 2025 г. Швеция обяви, че ще извършва проверки на кораби, принадлежащи към така наречения "сенчест флот" на Русия, не само в шведските териториални води, но и в морската икономическа зона на Швеция. Заедно с тези на трите балтийски държави това обхваща цялата Централна Балтика, което означава, че шведското обявление заплашваше да блокира Санкт Петербург и да изолира Калининград по море.

Шведите и балтийците тихо отстъпиха след руските заплахи за военна интервенция с цел защита на корабите и изпращането на руски изтребител, за да възпрепятства естонски патрулен катер да се качи на борда на танкер. Не е изненадващо обаче, че Москва е изключително чувствителна към възможността тази стратегия да бъде възобновена.

Полският външен министър Радек Сикорски заяви едва миналия месец, че: „Не трябва да мислим за конфронтацията ни с Русия като за нещо, ограничено само до Украйна.

"Преди три дни бях в Латвия в полска база, там имаме танкова рота, а… от другата страна няма войски. Както можете да си представите, ние следим отблизо ексклава Калининград. Там почти няма войски", каза Сикорски. "Предлагам да провеждаме учения от наша страна толкова агресивно, че да накараме… [Путин] да се съмнява какво ще направим, така че да се наложи да оттегли сили от Украйна."

Ироничното в това изявление е, че точно в същия момент, в който Сикорски твърдеше, че Русия е толкова слаба в Балтийския регион, че НАТО може да я заплашва безнаказано, други полски официални лица предупреждаваха за вероятността от предстояща руска атака срещу НАТО, за да "тества" алианса. Предвид сляпата безразсъдност и безотговорността на подобни изявления и ходове, е добре, че Русия ясно посочи какви ще бъдат последствията, ако страните от НАТО превърнат тези заплахи в реалност. Западните анализатори често отхвърлят подобни руски опасения като „параноя“ или като резултат от умишлена манипулация от страна на руското правителство; но ако се замислят за момент върху собственото си отношение, те би трябвало да осъзнаят неистинността и лицемерието на това обвинение. Американските служби за сигурност, които изпадат в истерия, когато китайски балон прелита над Америка, не са в положение да обвиняват никого в параноя, както и европейските фигури в областта на сигурността, които позволяват няколко незначителни случая на палеж да ги уплашат дотолкова, че да обявят, че "вече сме във война с Русия". Ако Западът блокира Калининград, те може би ще разберат какво е истинска война с Русия. В старите алегорични картини на Разсъдливостта тя често еизобразена с огледало в ръка. Това символизира способността ѝ за самосъзнание и самоанализ, което от своя страна я води към скромност и по-добро разбиране на другите. За наше общо добро би било по-добре европейските правителства да прекарват по-малко време в крещене в лицето на Русия и повече време в самоанализ.