Победният ход на конспиративната теория за ваксините

Ваксините са опасни: конспиративната теория за имунизациите се ражда още през 1998. И макар изследването, върху което се базира тази теория, да е отдавна оборено, митовете са живи и до днес.

Преди 20 години в престижното британско медицинско списание "Лансет" хирургът Андрю Уейкфийлд, заедно с 12 съавтори оповести проучване, в което се предполага, че ваксината срещу морбили, заушки и рубеола, известна като МРП, предизвиква аутизъм у децата. Авторите твърдят, че са проследили развитието на 12 деца, ваксинирани с МРП.
Родителите на осем от 12-те деца съобщили, че след ваксинацията наблюдавали загуба на част от способностите на малките, включително и говорните, както и определени отрицателни изменения в организма.

Съобщението на Уейкфийлд и компания предизвика незабавна реакция: във Великобритания при децата до 2-годишна възраст ваксинациите срещу тези три болести спаднаха под 80%. Уейкфийлд се превърна в истинска звезда, започна да изнася сказки и да препоръчва ваксините да се прилагат поотделно, а не комбинирано срещу трите болести.

Съпротивата срещу ваксините трайно се увеличи, но в същото време нараснаха и съмненията около правдивостта на изследването и мотивите за неговото провеждане. По-късно на бял свят излезе конфликт на интереси: оказа се, че Уейкфийлд е кандидатствал за патентоване на своя собствена ваксина срещу морбили и е получил 675 000 долара от адвокат, който се опитвал да съди компаниите, произвеждащи дотогавашните ваксини. Освен това децата, включени в проучването, били така подбрани, че да онагледят предполагаемата връзка между ваксината и определени болести.
Победният ход на конспиративната теория за ваксините

През 2010 година "Лансет" оттегли статията с обяснението, че "повечето елементи в изследването на д-р Уейкфийлд са неточни и противоречат на предишни изследвания“. Малко след това Британският медицински съвет завинаги отне медицинския лиценз на Андрю Уейкфийлд. Но това не спря победния ход на конспиративната теория. Социалните мрежи, силното антиваксинално лоби, половинчатите отговори, които лекарите дават на загрижените родители, както и съмненията в качеството на ваксините - в резултат от всички тези фактори броят на децата, които не са ваксинирани, непрекъснато се увеличава.

Ваксините без съмнение са цивилизационна придобивка. Но за да се бориш срещу страховете, не е достатъчно просто да заявиш, че антиваксиналното лоби заблуждава обществеността и че неваксинираните деца могат да навредят на околните. В борбата срещу митовете и страха няма нищо по-убедително от фактите. Затова нека видим какво показват фактите за ваксините и върху какво стъпват митовете.

Мит 1: Ваксините причиняват аутизъм
След публикуването на хипотезата на Андрю Уейкфийлд бяха проведени десетки други големи проучвания. И нито едно от тях не откри връзка между аутизма и ваксините. Истинските причини за развитието на аутизма си остават загадка и до днес. Няколко проучвания констатират симптоми на аутизъм у деца, които още не са били ваксинирани с МРП, а последните изследвания предлагат доказателства, че аутизмът е генетично кодиран и се развива още в майчината утроба.

Мит 2: Ваксините съдържат токсични вещества
Много от хората са загрижени, защото вярват на твърдението, че ваксината съдържа опасна смес от живак, алуминий и формалдехид. Вярно е, че в определени дози тези химикали могат да бъдат отровни за човешкия организъм, но в официално лицензираните ваксини тяхната концентрация е в пъти по-ниска от опасното. Нещо повече дори: чрез метаболизма нашето тяло произвежда по-големи дози от тези химикали, отколкото съдържат ваксините.

Мит 3: Детският организъм не може да поеме толкова много ваксини
Естествено е да мислим, че бебетата и децата имат слаба имунна система, която тепърва трябва да се развива. Но не е така. Въз основа на броя на антителата в кръвта, едно бебе теоретично има възможност да приеме едновременно близо 10 000 ваксини. В сравнение с количествата вируси и бактерии, на които всекидневно е изложено всяко малко бебе, минималните равнища в една ваксинация са буквално пренебрежими.

Мит 4: Естественият имунитет е по-силен
Разбира се, естественият имунитет понякога може да бъде по-силен от развития чрез ваксини. Но да се разчита на това в дългосрочен план е лоша идея. При определени заболявания рисковете на неваксинираните просто са многократно по-високи. При морбили например опасността от смъртен изход при неваксинираните е 1 към 500, докато процентът на тежки алергични реакции след приемането на МРП е под 1 на 1 000 000.

Мит 5: По-безопасно е да се разреди приемането на ваксини
Всяка имунизация причинява стрес за тялото. Затова най-добре е на децата да се дават по няколко ваксини едновременно, тъй че организмът им да бъде поставян на изпитание по-рядко. Нито едно научно изследване не доказва, че отлагането на ваксините е по-безопасно. Тъкмо напротив: при някои деца такова отлагане може да се окаже руска рулетка.

Около ваксините има и още митове, които могат да бъдат оборени с факти. Но фактите не убеждават привържениците на конспиративните теории. Точно обратното дори: проучване на Единбургския университет показва, че фактите само увеличават недоверието у тези хора. Тоест, безплодно е да твърдим, че техните идеи за ваксинациите са глупави и противоречат на фактите. Да не говорим, че някои родители разглеждат ваксинацията като въпрос на политическа свобода, като нарушаване на правото им да взимат решения за собствените си деца.

Огромната полза от ваксините
Сигурно обаче е едно: имунизацията е едно от най-фантастичните научни нововъведения. Тя не само има огромен принос за спасяването от смърт на десетки милиони деца, но и значително е увеличила средната продължителност на живота. Да не говорим, че всичко това дава сериозен тласък на икономическото развитие. Всеки долар, инвестиран в имунизация, връща 16 долара икономии в здравеопазването и увеличава икономическата производителност. Но както вече стана дума, числата и фактите трудно разграждат здравата сплав от слухове и фантасмагории.