"Хиперпрезидентски" режим за Ердоган в Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган получава нов 5-годишен мандат след вчерашните избори, но този път правомощията му са значително засилени и е изправен пред решителна опозиция, пише френският в. "Паризиен".

Вчерашните президентски и парламентарни избори се смятаха за най-оспорваните от идването на Ердоган на власт през 2003 г., подчертава изданието. Имаше сериозни опасения за евентуални измами, особено в югоизточната част на страната.

Състоялите се вчера президентски и парламентарни избори освен това отбелязаха преминаването от действащата парламентарна система към искания от Ердоган "хиперпрезидентски" режим.

След референдума, проведен миналата година, държавният глава ще получи цялата изпълнителна власт и ще може да управлява чрез укази, припомня в. "Паризиен", подчертавайки, че за 15-годишното си управление турският президент се е наложил като най-влиятелния лидер от създаването на съвременната турска държава. Той трансформира страната чрез множество инфраструктурни проекти.

Противниците му обаче го обвиняват в авторитарни стремежи - особено след опита за преврат през 2016 г., последван от масирани чистки, засегнали журналисти и опозиционни лидери и предизвикали притеснения в Европа, отбелязва в. "Паризиен".

Критиците на Ердоган нарекоха вчерашните избори свой последен шанс да попречат на Турция да се превърне в авторитарна държава, подчертава в. "Ню Йорк таймс". Победата на турския лидер може да има тежки последствия за сътрудничеството с НАТО, сигурността в Ирак и Сирия и контрола на имиграционните потоци към Европа.

Турция продължи сътрудничеството със западните си партньори по отношение на борбата с тероризма, но Ердоган подложи на изпитание НАТО, като се сближи с руския президент Владимир Путин, купи руска ракетна система и планира да повери на Русия строежа на ядрен реактор в Турция, припомня вестникът.

Също като в други страни, където силни лидери спечелиха на избори, мнозина турски гласоподаватели изглежда са приели аргументите на Ердоган, че мощната централизирана власт е от жизненоважно значение за изграждането на силна държава и защитата срещу терористичната заплаха, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Победата означава, че турският президент почти със сигурност ще изпълни желанието си да стане управлявалия най-дълго турски лидер, надминавайки основателя на страната Мустафа Кемал Ататюрк. Според новата система, създадена с миналогодишния референдум, Ердоган може да остане на власт до 2032 година, подчертава американското издание.

Икономическите проблеми може да накарат турския президент да бъде по-внимателен при конфликти със западните страни, но може да доведат и до нарастване на безредиците и политически предизвикателства от страна на една обединена опозиция. Бекир Агърдър, основател на социологическата агенция "Конда", прогнозира, че Ердоган ще срещне затруднения при управлението на страната, припомняйки, че 49 на сто от гласувалите на референдума не подкрепиха предложените от него конституционни промени, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

"Той не може да управлява останалите 49 на сто", подчерта Агърдър в интервю, дадено преди вчерашните избори. "Това е репетицията. Истинските избори ще бъдат след две или три години", добавя той. (БТА)