Дъжд от куршуми, всеки ден – в Рио де Жанейро

Нито полицията, нито военните успяват да овладеят ситуацията в Рио де Жанейро. Само през август по улиците на града се е стигнало до поне 700 престрелки. Там всеки може да бъде застрелян.

700 престрелки по улиците на Рио де Жанейро само за месец август - поне толкова са били регистрирани от приложенията за смартфони, които предупреждават жителите на бразилската метрополия за подобни случаи. Това е с 80% повече, отколкото през август 2017.

Местните хора се опитват да избягват опасните райони. Тези, които разполагат с достатъчно пари, пътуват с бронирани автомобили. Другите затъмняват стъклата на колите си, пише Дойче веле.

В квартал Tijuca живеят основно хора от средната класа. Много от тях обмислят сериозно възможността да се преместят на друго място. Местните барове се оплакват от сериозен спад на клиенти. Подобно е обаче и положението в бохемския квартал Lapa.

Същевременно в два от най-престижните жилищни райони на Рио - Ipanema и Leblon - все повече имоти биват охранявани от частни фирми. Нощем всички се опитват да заобикалят лошо осветените паркове - дори и в богатите квартали. А особено тежко е положението на хората от бедните райони на метрополията - фавелите на Рио.

В Рио де Жанейро вероятността да бъдеш убит се определя от цвета на кожата и пощенския код, смята политоложката Илона Сабо. А Клаудия Сакраменто, която неведнъж е ставала свидетел на престрелки, казва: "Ако зависеше от мен, бих забранила например на хората в моя квартал Vila Cruzeiro да напускат домовете си, освен ако не трябва да карат децата си на училище, да ходят на работа или да пазаруват. Защото тук човек никога не знае какво може да му се случи в следващия момент.".

"Не искаме военните да ни пазят"

Клаудия Сакраменто ежедневно предупреждава своите съкварталци за дебнещите ги опасности - къде има престрелки, струпвания на полицейски сили или военни, кои улици и квартали трябва да се избягват. Прави го от седем години - чрез кратки съобщения в Уотсап, Фейсбук, Туитър и Инстаграм. Твърдо решена е да продължи "докато е жива".

"Преди една седмица в нашия квартал беше ужасно", казва тя. "Училищата и детските градини бяха затворени, тъй като военните, които през февруари смениха полицаите по улиците на квартала ни и поеха грижата за осигуряването на реда, предприеха офанзива срещу наркобандите", обяснява Сакраменто. "В рамките на няколко дни в жилищата на хората нахлуваха войници, претърсваха ги из основи и задържаха невинни граждани. Хората мечтаят за добрите стари времена. Те не искат по улиците на квартала да се разхождат военни, защото не се чувстват сигурни с тях", добавя тя.

"Всички познават младежите от наркосцената. Хората ги знаят от малки деца и с тях се живее спокойно и безпроблемно. Проблемите започват, когато държавата изведнъж реши да се намеси. Тогава навсякъде започват да хвърчат куршуми. Една приятелка едва не загина в кухнята си. И когато роптаем срещу този вид насилие, ни обвиняват, че сме защитавали престъпниците", казва Клаудия Сакраменто.

И в бедния квартал Dona Marta почти не минава ден без престрелки. Това беше един от първите жилищни райони на Рио, където бяха разположени специалните части UPP. Именно в Dona Marta през 1996 година Майкъл Джексън засне видеоклипа към песента си "They don't care about us". По този повод в квартала преди години беше издигната статуя на поп звездата, а през 2018 някой беше окачил на нея автомат.

Днес престрелките достигат дори и Urca, който е смятан за най-сигурния квартал на Рио. Там живее висшата класа, а районът е обграден от сгради на военните. През юли тази година престрелка, започнала в една от фавелите на Рио, стигна до Urсa и наруши идилията в квартала.

"Майкъл Джексън беше прав"

"Войната срещу наркотиците отнема много човешки животи, тя разболява хората и намалява успеха на децата в училище", казва пред Дойче веле социоложката Юлита Лемгрубер. Според различни изследвания децата от проблемните райони показват по-лоши резултати в училище. В Рио всяко четвърто училище се намира именно в такъв проблемен квартал.

Полицията обикновено започва операциите си точно когато децата отиват на училище, оплаква се Андре Константино, бивш председател на гражданското сдружение на живеещите в квартал Babilonia. "Военните ни използват като живи щитове. А това показва, че за тях животът на хората не струва пукната пара", добавя той.

Силите на реда обаче използват твърдия подход и залагат на насилието. Константино признава, че с удоволствие би се махнал от този картал и би отишъл някъде. "Някъде, където има асфалт, защото там силите на реда не си позволяват подобно нещо", добавя той. "Това тук прилича на лагер на смъртта, предназначен за унищожение на тъмнокожите. Как бих могъл да искам да остана тук! Само в нашия квартал има две тайни гробища с тела на убити."

Според Андре Константино властите изобщо не мислят за младите хора. "Липсват образователни и културни програми, както и политически инициативи, които биха могли да спасят младото поколение. Но на държавата не ѝ пука за младите, нещо повече дори - тя иска да ги унищожи. Майкъл Джексън беше прав: They don't care about us", заключава той.