Войната срещу пластмасата: Ще успеем ли да се откажем от опаковките?

На пластмасата бе обявена война. В бъдеще пластмасовите опаковки до голяма степен ще изчезнат от рафтовете на големите магазини, а веригите за бързо хранене и напитки вече изпробват нови хартиени алтернативи, пише "Зюддойче Цайтунг". 

Изчезват и пластмасовите сламки. "Сламките не са най-големият проблем", признава Герхард Кочик, експерт във Федералната служба за околната среда, но добавя, че на европейските плажове те са сред най-често срещаните отпадъци. Проблемът не може повече да бъде пренебрегван, нито в Европа, нито по света. Затова се търсят нови решения.

Снимката на морска костенурка край бреговете на Коста Рика, от чийто нос бе извадена 10-сантиметрова пластмасова сламка, обиколи света през  2015 г. и се превърна в символ на борбата срещу замърсяването на моретата и океаните. ЕС дори изработи специална стратегия за намаляването на изделията за еднократна употреба, припомня "Deutsche Welle". Еврокомисията предупреди, че ако не се предприемат спешни мерки, през 2050 г. "в океаните ще плуват повече пластмасови отпадъци, отколкото риба".

Редица страни също подеха борба срещу ненужните опаковки. Нова Зеландия например обяви, че от 2019 държавата ще забрани найлоновите торбички, за да защити световните океани. "Мястото на пластмасата не е в океаните, а във фабриките за рециклиране", заяви германската министърка на околната среда Свеня Шулце. "Ще трябва добре да помислим и преценим, в кои случаи можем да използваме пластмаса и кога е по-добре да се откажем от нея."

Изделия за еднократна употреба и скъпи пластмасови опаковки

Проблемът е световен. Само европейците произвеждат годишно близо 25 милиона тона пластмасови отпадъци – количество, което би могло да се натовари на камиони, образуващи опашка от 18.000 километра. За съжаление количеството на отпадъците продължава да расте.

"Тенденцията ясно показва, че най-използвани са изделията за еднократна употреба, както и скъпите опаковки от пластмаса", обяснява експертът Герхард Кочик, цитиран от „Зюддойче Цайтунг". Според него, проблемът е и социален.

Населението застарява, домакинствата стават все по-малки. Възрастните и необвързаните купуват предимно малки разфасовки, а колкото по-малки са порциите, толкова по-неизгодно е съотношението между големината на опаковката и количеството на продавания продукт. Много от излишните опаковки са направени за удобство на потребителя - все повече хранителни продукти се предлагат готово нарязани, обелени и пакетирани в пластмасови кутии. "Така се променят и потребителските навици", твърди Кочик.

Според авторите на статията в германския вестник, пластмасовите изделия могат да се ограничат чрез съзнателното използване на пазарски чанти и торби от плат, както и на чаши за кафе, позволяващи многократна употреба. Но дали потребителите ще са готови да променят навиците си? В Германия, например, количеството на отпадъците расте с всяка изминала година, макар и с по-бавни темпове. Близо 3 милиона тона тежат пластмасовите опаковки, които изхвърлят германците, а към тях се прибавят още милионите тонове бутилки, хартиени и метални отпадъци.

Дълго време германците бяха смятани за пионери в рециклирането. Всъщност обаче само една трета от събираните отпадъци се рециклира. Останалата част най-често се изгаря. Причините за това са най-често технически - автоматичните системи за сортиране не винаги успяват да разпознаят всички материали. Някои опаковки съдържат метал и други съставки, които не могат автоматично да бъдат отстранени от машините.

Цената на продукта – в зависимост от опаковката

Вестник "Зюддойче цайтунг" посочва, че би било редно производителите на продукти с подобни сложно съставни опаковки да осигурят и фирми, които да могат да ги рециклират. Изданието предрича, че в бъдеще именно компаниите за преработка на отпадъци ще са тези, които ще определят цените на опаковките в зависимост от това дали са лесни или трудни за повторна преработка. Една пластмасова кофичка за кисело мляко, обвита в картон и запечатана с алуминиево фолио, навярно ще се смята за "почти невъзможна за рециклиране". Ако потребителят не положи усилие да отдели хартията от пластмасата, системата за сортиране няма да разпознае материала.

Тъй като производителите също ще съобразяват цената на продукта с трудността в рециклирането на опаковката му, това ще се отрази и на потребителското търсене. Клиентите очевидно ще търсят предимно продукти, чиито опаковки са по-лесни за рециклиране, и съответно – по-евтини.