Китай с удар по Русия и Индия – с "джобен" военен блок

Китай, Таджикистан, Пакистан и Афганистан заявиха в началото на август 2016 г., че създават коалиция, за да засилят борбата с тероризма и да укрепят стабилността в региона. Решението бе взето след съвещание на началниците на четирите генерални щаба в Урумчи, столицата на китайския Синцзян-Уйгурски автономен район. Нищо чудно споразумението да е само първа стъпка към създаване на пълноценен военен блок. И е повече от очевидно, че негов безспорен лидер ще бъде Китай, чийто икономически, демографски и военен потенциал надхвърля десетки пъти възможностите на другите членки, взети заедно, пише Александър Храмчихин, "Независимая газета".

Споразумението предвижда размяна на разузнавателни данни и съвместна подготовка на кадри с оглед увеличаване на антитерористичния потенциал, съвместни учения и образователни семинари на тема борба с тероризма, също и вземане на колективни решения, засягащи контратерористичните стратегии и практики, които да подсигуряват възможност за консултации с всяка от четирите страни.

Оттогава началниците на генералните щабове от страните-членки се съвещават поне веднъж в годината. Редовно протичат освен това общи учения на армиите и граничните войски от тези държави, включително двустранни, китайско-таджикистански. Така Китай цели да постигне по-висока координация на усилията със съседните страни за борба с "трите сили на злото", както наричат в КНР екстремизма, сепаратизма и тероризма. Инициативата за създаване на тази коалиция дойде тъкмо от Китай.

Фактът, че виждаме Пакистан в коалиция с Китай, изглежда съвсем естествено. Далеч по-забележително е участието на Афганистан - смятан от 2001 г. за категорично проамерикански, той официално е сред основните съюзници на САЩ извън НАТО, и на Таджикистан - страната, смятана за категорично проруска, членува в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и е потенциален кандидат за членство в Евразийския съюз.

Ще отбележим, че страните от ОДКС не бива да членуват в никакви други военни съюзи. До момента Кабул и Исламабад бяха в много лоши, понякога открито враждебни отношения помежду си и Вашингтон изобщо не успя да ги помири. Пекин явно се справя с това къде по-добре, тъкмо той съумя да включи Афганистан и Пакистан в обща коалиция. Твърде голяма роля явно е изиграла в случая икономическата помощ на Китай за Афганистан - сиреч Пекин, изцяло спазвайки традициите си, просто "купува" Кабул, за да действа той в негов интерес.

Нещо любопитно: навремето САЩ одобриха създаването на коалиция между четирите страни, както информира тогавашният говорител на американския Държавен департамент Марк Тонър. "Смятаме това за позитивно", отбеляза Тонър и допълни, че "пред нас стоят много задачи, много неща предстои да свършим".

За разлика от САЩ Русия изобщо не реагира официално на създаването на коалицията в Урумчи; на неофициално равнище пък бе констатирано, че Русия със сигурност губи влияние в Централна Азия. Пекин за пореден път се възползва от проблемите на Москва, за да подкопае позициите й в различни региони на планетата и да укрепи собствените си позиции за сметка на руските.

Формирането на нов съюз под китайско ръководство нанася крайно силен удар и по позициите на Индия, която бездруго отдавна е в стратегически обръч, тъй като граничи било със самия Китай, било с негови съюзници. Делхи храни големи надежди да сключи съюз с Кабул, чрез който Индия "да пробие" това обкръжение и на свой ред стратегически да обкръжи Пакистан, основния си пряк противник. Освен това Делхи отдавна се опитва да развие възможно най-тесни отношения с Душанбе, дори стана дума в Таджикистан да се изгради база на индийските ВВС. Коалицията, създадена в Урумчи, разбива тези планове изцяло, превръщайки обкръжението на Индия откъм Запад в пълно и абсолютно. При това размяната на разузнавателни данни в рамките на коалицията (най-малкото между Китай и Пакистан) поначало ще бъде насочена не само срещу ислямиститте, но и срещу Индия.

Ако създадената в Урумчи коалиция прерасне в пълноценен военен блок, това ще е напълно нова стъпка във външната политика на Пекин с оглед принципното му неучастие в никакви военни блокове досега (Шанхайската организация за сътрудничество не представлява военен блок - благодарение точно на китайските усилия). Ще е съвсем логично впрочем КНР да стане член на един военен блок, създаден по нейна инициатива и под нейно ръководство, другите варианти са неприемливи за Пекин.

Формирането на подобен блок би станало твърде тежък удар срещу позициите на Русия и на Индия в региона, но на практика изобщо не би засегнало интересите на САЩ. При все това превръщането на коалицията в блок изглежда ще се проточи доста, Пекин ще действа в характерния си стил - "да преминава реката, опипвайки камъните", сиреч без да прави резки и необмислени стъпки. Това ще важи най-вече именно за военната съставка от коалицията - тя дълго време ще остане в рамките на общите маневри, подготовката на кадри и размяната на разузнавателни данни.

Принципна крачка ще бъде разполагането на китайски военни контингенти извън страната не под егидата на ООН. Такава стъпка явно ще бъде направена именно в рамките на обсъжданата четиристранна коалиция и ще бележи окончателното превръщане на Китай в глобална сила с глобални геополитически амбиции. А китайският контрол над Централна и Южна Азия ще бъде също тъй цялостен, както и над Югоизточна Азия.
 

/БТА/