Абсурдът във Венецуела: Трима президенти, милионер и помощи

Снимка: Reuters

8 / 28

Трима президенти, военен самолет и цяла плеяда поп артисти, доведени от британски милионер са струпани в Кукута, Колумбия.

Граничния град е мястото на военната блокада, наложена от венецуелският президент Николас Мадуро. Той е решен да възпрепятства международната хуманитарна помощ, изпратена за страната му.

В това венецуелската опозиция видя възможност. Планът: Да пробият блокадата в събота, кулминация на съпротивлението, която трябваше да принуди армията да допусне храна до една гладна нация или да остане лоялна на Мадуро.

Планът не се разви точно така. В края на деня армията остана лоялна на режима и протестът, планиран като мирен, прерасна в насилствени сблъсъци. Някои от онези, които отчаяно се нуждаят от помощ бяха изгорени на границата, като поне четирима са загинали, пише "New York Times".

Първият ход беше на Мадуро. По-рано този месец правителството на венецуелския президент барикадира вече затворената граница между Колумбия и Венецуела с танкери и контейнери. Всичко това, докато дарения от храна пътуваха през Колумбия към границата.

Защитниците на президента обвиниха Америка, че се опитва да подстрекава преврат с помощта. Нещо като Троянски кон, чието намерение не е да облекчи глада във Венецуела, а да дестабилизира правителството на Мадуро.

Със затварянето на границата политическите схватки станаха по-жестоки и фокусът беше върху помощта, която чака на границата.

Един от първите, посетили блокадата, беше републиканският сенатор от Флорида Марко Рубио, който призова за смяна на режима във Венецуела.

В петък, денят, преди опозицията да реши да атакува блокадата, настроението на границата се промени с пристигането на Ричард Брансън, британският милионер и филантроп. Неговата идея - да покани латиноамерикански изпълнители, които да изпълнят концерт в помощ на венецуелския народ.

Кулминацията на събитието пък беше появата на Хуан Гуайдо, лидерът на опозицията, който наруши забраната си за пътуване и се промъкна отвъд границата, за да поздрави подкрепящите го в навечерието на бунтът срещу блокадата.

В събота Гуайдо зае централна роля, качвайки се на камион с помощи и заричайки се, че ще предвидената помощ ще стигне до Венецуела.

Така денят почна мирно, с демонстрантите, събудили се в опустелия лагер, където са нощували. Планът им за съботата: Да придружат хуманитарната помощ на крака, във формата на човешки щит, държейки рози и пеейки венецуелския химн.

Хаосът обаче бързо превзе реда. След като националната гвардия на Венецуела започна да атакува протестиращите със сълзотворен газ всякаква надежда за съгласие между двете страни се изпари. Скоро демонстрантите хвърляха камъни към войниците.

Докато тази буря се развихряше на границата, Мадуро и съпругата му, Силия Флорес, бяха далеч, наслаждавайки се на друго настроение в съботния ден. Двамата посетиха митинг в подкрепа на Мадуро, където съпрузите танцуваха салса пред своите поддръжници.

Междувременно хаосът на моста между Венецуела и Колумбия ставаше все по-голям.

Десетки членове на националната гвардия на Венецуела дезертираха към Колумбия, някои от тях - ранени. Докато прекосяваха моста десетки хора ги поздравяваха.

Междувременно част от международната помощ започна да пробива блокадата.

Цената на сблъсъците обаче беше и загубата на много от кутиите с помощ. Експлодиращите сълзотворни гранати възпламениха част от изпратената помощ, която според опозиционен лидер е съдържала медицински консумативи, предназначени за болниците във Венецуела.

Онова, което опозицията се надяваше да бъде ден на мирни протсти, се превърна в смъртоносни сблъсъци. Четирима човека бяха убити, много други арестувани и отведени в затворите във Венецуела.

Мадуро, разгневен от помощта, която колумбийският президент Иван Дуке предложи на протестиращите, преустанови дипломатическите взаимоотношения с Колумбия.

В крайна сметка тълпите изоставиха моста, но някои останаха там - продължавайки битката, хвърляйки камъни и самоделни бомби към венецуелските правителствени сили.

Сълзотворния газ още се стелеше над границата, когато камионите с хуманитарна помощ бяха изтеглени обратно към складове в Колумбия. Битката между опозицията и режима отново стигна до патово положение.

Политическите битки обаче бяха тотално преобърнати. Макар че венецуелците все още имат нужда от храна, дори повече от всякога, помощите си стоят в Колумбия, напълно безполезни, а Мадуро си е все така на власт.

Нещата обаче се промениха за Хуан Гуайдо. Той вече не може да се върне във Венецуела с хуманитарната помощ, както обеща. И вече е в Колумбия, без да знае може ли да се върне обратно при народа, за чийто президент е признат от западния свят.