Баби в Южна Корея тръгват на училище в първи клас

При първите звуци на песничката за броене всички ученици в това южнокорейско училище запяват, дори 84-годишната Нам Ян Сон.

Поради бързото застаряване на населението и опустяването на земеделските райони началните училища в южнокорейските села се изправят пред недостиг на ученици. За да избегнат закриване на паралелки, някои училища вече се ориентират към върха на възрастовата пирамида, неграмотните баби, които на младини не са можели да ходят на училище, защото там не е имало място за момичета.

"Винаги съм усещала, че ме гледат отвисоко заради неграмотността ми", признава пред Франс прес г-жа Нам, която учи във втори клас на началното училище във Уолдеун заедно с две други възрастни жени.

Математиката е любимият й предмет. "Толкова е забавно да събираш и изваждаш. Искам да остана в училище, докато здравето ми позволява."

Корейското общество от векове е силно патриархално. Предпочитанието към момчетата е толкова вкоренено в съзнанието на хората, че лекарите все още нямат право да разкриват на бъдещите родители какъв ще е полът на бебето, което очакват.

"Бунтарка"

До 60-те години не беше изненадващо момиченцата да не ходят на училище, особено в селата.

Проучване, извършено през 2017 г. показа, че 67 на сто от южнокорейците на възраст над 80 години не знаят да четат и пишат, но броят на неграмотните е значително по-голям при жените.

"Моята баба ми казваше, че жена с образование накрая винаги се оказва бунтарка. Затова ми забрани да ходя на училище", спомня си 75-годишната Джан Сон Джа, която се учи да пише в Сунчхон, на 320 км югоизточно от Сеул.

Контрастът със сегашната ситуация в Южна Корея е забележителен. Образованието е един от приоритетите на семействата. Учениците учат безспир, включително след училище, за да постигнат възможно най-добрата кариера.

"Дядо ми винаги повтаряше, че няма нужда момичетата като мен да ходят на училище", спомня си 70-годишната Пак Йон Е, една от ученичките в класа на г-жа Нам в Сунчхон. "Винаги съм съжалявала, че не успях и да стъпя там".

Тя казва, че днес преживява "най-хубавите моменти" в живота си заедно с четири съученички, с 60 години по-млади от нея. Заедно с тях тя се учи да брои и се упражнява да произнася думите по букви.

8-годишният Ким Сун Хюн се обръща към тези необичайни съученички с уважителните обръщения, подходящи за възрастни хора. Но той се надява, че те ще са заедно до края на началното образование и дори след това. "Ще ми е мъчно, ако престанат да идват на училище", признава той.

Всяка сутрин, за да отидат на училище, ученолюбивите баби ходят през полето в провинция Южна Джеола, разположена в края на Корейския полуостров.

Понижена раждаемост

Забележителният индустриален бум, извел южнокорейската икономика до 11-о
място в света през десетилетията след Корейската война (1950-1953 г.), беше придружен от обезлюдяване на селата, което продължава и днес.

За 30 години общият брой на селските семейства намаля с близо 70 на сто според официалната статистика.

В същото време хиперконкурентното южнокорейско общество се сблъска с много тежка демографска криза, защото много южнокорейци на репродуктивна възраст избират да нямат деца, за да не застрашават кариерата си.

Индексът на раждаемостта - броят на децата, които една жена ражда през живота си - който достигаше 4,53 през 1970 г., миналата година падна под границата от 1 - един от най-ниските в света.

И макар че в момента Южна Корея има 51 милиона жители, се очаква през 2067 г. южнокорейското население да спадне до 39 милиона, а средната възраст ще бъде 62 години според демографските прогнози.

"Южна Корея преживява процес на застаряване с небивала скорост", заявява със съжаление Чхо Сон Хо от Корейския институт за здравеопазването и социалните въпроси, добавяйки, че тя "изпитва затруднения при адаптирането към този спад".

Положително влияние

Началното училище във Уолдеун е съвършен пример за този процес. През 1968 г. училището е било най-населено, с 1200 ученици. Днес те са само 29.
Поради липса на достатъчно ученици миналата година почти бяха слети часовете за първи и за втори клас.

За да не се стигне дотам, училището предложи възможност да учат на местни жители, които никога не са сядали на училищен чин.

Най-малко три други училища от същата провинция Южна Джеола също отвориха врати за бабите, които искат да се учат.

Властите на провинцията отказаха да съобщят колко такива училища има или колко възрастни хора учат в тях, заявявайки, че темата е "деликатна".

В Сунчхон 43-годишната учителка Чхой Юн Сон обяснява, че присъствието на по-възрастните жени в часа първоначално я е карало да се чувства "много нервна", но в крайна сметка те са оказали позитивно влияние върху занятията.

"Дадох си сметка, че учениците ми се държат много по-зряло и с повече уважение от другите деца на тяхната възраст".
 

/БТА/