ЕЦБ: Първите плащания с цифровото евро се очакват през 2027 г.

Предсрочното оттегляне на Кристин Лагард от поста председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да забави въвеждането на цифровото евро. 

Това заяви представител на банката по време на технологичната конференция Web Summit в Лисабон, като подчерта, че пилотната програма ще започне през следващата година, а европейските законодатели се ангажират да постигнат споразумение за необходимата нормативна уредба до края на 2026 г., съобщи „Евронюз“.

Алесандро Джованини, съветник на ръководителя на проекта за цифровото евро, заяви, че смяната на ръководството на ЕЦБ няма да повлияе върху неговото изпълнение. „Не се притеснявам, че каквато и да било промяна ще се отрази на проекта, защото той е стратегически“, заяви Джованини по време на дискусия, модерирана от „Евронюз“.

Той подчерта, че цифровото евро е „европейски проект“, а не инициатива единствено на Европейската централна банка.

Миналия месец Лагард обяви, че ще напусне поста си на 7 февруари 2027 г., близо девет месеца преди изтичането на мандата ѝ. Германката Изабел Шнабел също ще напусне шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ през януари, а мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май. Основните претенденти за наследник на Лагард в момента са испанецът Пабло Ернандес де Кос и нидерландецът Клас Кнот.

През март лидерите на ЕС призоваха преговорите за законодателството, уреждащо цифровото евро, да приключат до края на 2026 г., преди началото на пилотната програма през 2027 г. „Това е ангажиментът, който имаме от двата законодателни органа“, заяви Джованини, визирайки Европейския парламент и правителствата на държавите членки.

От юли двете страни водят тристранни преговори с Европейската комисия, които представляват заключителния етап от законодателния процес на ЕС. Последният кръг от разговорите се е състоял миналия четвъртък, а Ирландия, която ръководи преговорите от името на държавите членки, се стреми към постигане на споразумение на 18 ноември.

Сред все още нерешените въпроси е начинът за изчисляване на таксите, които търговците ще плащат при използване на цифровото евро. Те са важен елемент от бизнес модела на бъдещата платежна система.

ЕЦБ се стреми да бъде готова за първото емитиране на цифровото евро през 2029 г., като техническата подготовка продължава независимо от законодателните преговори в Брюксел.

През юли централната банка избра 36 банки и платежни компании, включително „Дойче банк“, „УниКредит“ и Stripe, за участие в 12-месечна пилотна програма, която ще започне през втората половина на 2027 г. Миналия месец ЕЦБ избра и доставчици на мрежови услуги, сред които платежната компания Nexi и телекомуникационната група „Телефоника“, които ще осигурят свързаността с платформата.

Първите пилотни трансакции ще бъдат извършени „след по-малко от една година“, заяви Джованини. Той подчерта, че всички компании, участващи в изграждането на системата, са „европейски дружества, контролирани от други европейски дружества“.

Банките няма да плащат за общата инфраструктура, тъй като тя ще бъде „финансирана от ЕЦБ“ и „предоставяна безплатно от ЕЦБ на всички“.

Европейската централна банка изчислява, че разработването на цифровото евро ще струва около 1,3 млрд. евро до първото му емитиране, а годишните разходи за функционирането на системата ще достигнат приблизително 320 млн. евро от 2029 г.

Тези разходи ще бъдат поети от централните банки в еврозоната, както се случва и при производството и разпространението на банкнотите.

Европа изостава от Китай, който тества цифровия юан още от 2019 г. Съединените щати са избрали противоположен подход чрез приетия миналата година закон GENIUS Act, който оставя развитието на сектора на частните стабилни криптовалути, обвързани със стойността на традиционни валути като американския долар.

По думите на Джованини необходимостта от изчакване до 2029 г. се обяснява с мащаба на проекта, който изисква координация с повече от 4000 доставчици на платежни услуги и милиони търговци. Цифровото евро има за цел да намали зависимостта на Европа от международни картови системи като Visa и Mastercard.

Миналата седмица членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне заяви, че в 13 държави от еврозоната картовите плащания в магазините се обработват изцяло от неевропейски компании.

За разлика от Китай, който от януари позволява на банките да изплащат лихви по цифровите портфейли в юани, цифровото евро няма да носи лихва. „Както не получавате доходност от банкнотите си, така няма да получавате доходност и от цифровото евро“, заяви Джованини.

Банките и финансово-технологичните компании обаче ще могат да предлагат собствени програми за възнаграждения на потребителите.

Критиците на цифровите валути, емитирани от централни банки, предупреждават, че те биха могли да позволят на държавата да наблюдава или дори да контролира разходите на гражданите.

Джованини отхвърли тези опасения, като демонстрира принципа на работа на цифровото евро при плащания без интернет връзка.

Подавайки банкнота от 20 евро на друг участник в дискусията, той обясни, че офлайн плащанията с цифрово евро ще функционират подобно на парите в брой, като средствата ще могат да се прехвърлят чрез доближаване на два телефона.

„Доближавам телефона си до вашия и никой няма да разбере, че съм ви дал 20 евро“, обясни той.

Системата ще проверява единствено дали цифровата парична единица е автентична, без да оставя „цифрова следа, че тя е дошла от мен и е отишла при вас или че идва от моята банка“.

Подобни плащания обаче ще подлежат на ограничения, които все още се обсъждат от европейските законодатели, за да се намалят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

При онлайн плащанията банките ще разполагат с информация кой на кого е превел средства, както е и в момента, но ЕЦБ ще има достъп единствено до псевдонимизирани данни, съобщава БГНЕС.

„ЕЦБ, която се намира по средата, никога няма да вижда нищо“, увери Джованини, като противопостави този модел на сегашните международни картови системи, които участват като посредници в обработването на плащанията.