Абитуриентите влизат в живота плахо, на подскоци

 

Всяка промяна в социалните роли, които имаме, особено когато е съчетана с прекаленото много избори днес, е сътресение. Това най-ясно е изразено в теорията за възникващата зрялост, която казва, че психосоциална зрялост в наши дни се постига на 29 г. - тоест има един много по-дълъг период на адаптация, който е необходим на младите хора за да бъдат устойчиви и готови за „големия живот“.

 

Още по-интересното е, че теорията датира още от 2000 г. и оттогава досега още по-динамично са се развили събитията. Периодът е необходим на младите най-вече заради многото възможности, които имат - могат да учат, да работят, да живеят навсякъде.... Но от друга страна често този по-дълъг период на адаптация остава неразбран от родителите. Все още е валидна позицията им: „На твоите години вече знаех какво искам да правя с живота си“, но едно е да имаш 10 университета, между които да избираш и друго е да имаш света пред себе си.

 

 

Тук обаче не става дума за психоемоционална зрялост, а за норми. Това, че в Швеция например младежите излизат рано от семейство – на 18 години, не означава, че периодът на адаптация не важи и за тях. Колкото до ситуацията при нас смятам, че това е най-красивото, което сме запазили – модела на семейните отношения. Днес просто се изисква много повече време, за да можеш чисто психологически да се отделиш. Така че в това отношение сме добре и дори може да го тълкуваме в положителен план.

 

Колкото до късното заживяване сами, то до голяма степен е свързано с тенденцията на отлагане на възрастта за встъпване в брак, първо дете и т.н. Това е и европейската тенденция на застаряващото население.