Евродепутати: Има много неизвестни пред Зелената сделка на ЕС

"Има две важни неща, които трябва да имаме предвид, когато говорим за Зелената сделка и нейното финансиране. ЕС още няма бюджет по МФР, предстоят преговори, има разногласия. Великобритания оставя дупка от 12 млрд годишно, която може да се компенсира само чрез увеличаване вноските на държавите-членки. ЕП предлага то да е 1,3%, Съветът – 1,17%. Разликата не е малка,“ заяви в специалното студио от Страсбург за предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR евродепутатът Илхан Кючюк, вицепрезидент на европейските либерали.

По думите му на последните евроизбори гражданите са поискали реформи и са задали посоката на реформите – климатичните промени. Въпросът е дали ЕС може да си позволи да отдели средства и за традиционните, и за новите политики. И затова трябва да има приоритети.

Тази седмица ЕП подкрепи Зелената сделка, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел ще инвестира 1 трилион евро в нея.

"Зелената сделка е заредена с много неизвестности“, смята евродепутатът от СДС/ЕНП Александър Йорданов. Според него голямата опасност за Европа не са климатичните промени.

"Не Европа е източник на замърсяване на въздуха на планетата. Други държави, като Индия и Китай, върху които не можем да окажем въздействие, нито контрол, са източник на замърсяване. Със Зеления пакт се вкарваме в доста конфликтна ситуация и не само от финансова гледна точка, която ще породи много напрежение между политиците и между отделните държани, а и вътре в отделните държави,“ коментира Йорданов пред водещата Милена Милотинова.

"Затова подходът на ЕНП, поне както аз го разбрах, е към едно по-спокойно, по-умерено движение по този път и в никакъв случай да не се допусне да се закрият такива традиционни производства като въгледобива в България, което за страната ни е и въпрос на национална сигурност", заяви Йорданов.

"Зелената сделка е един амбициозен стремеж да се съобразим с климатичните промени, които притесняват всички ни. Предстои сериозна трансформация на икономиката ни, която трябва да бъде гледана през 3 призми – на екологията, на финансирането и социалната призма. Защото само в Европа до 2050 се очакват нови 6 млн. работни места, свързани с изкуствения интелекти и роботиката, но много хора ще загубят местата си във въгледобивните централи. Ние срещу това не може да се борим. Нашата цел като българи е да променим начина на получаване на енергия, като се възползваме от тези средства, които ще бъдат отпускани", заяви евродепутатът от БСП /С&Д Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП.

"Трябва да се борим атомната енергия да остане, защото тя не генерира въглеродни емисии, изисква в пъти по-малка площ за генериране на енергия от вятърните и соларните централи и създава добавена стойност.  Според него, ако атомната енергия бъде пренебрегната, няма как да се постигнат високите цели на въглеродно неутрален континент,"  заяви Витанов.

Целият разговор на Милена Милотинова с тримата евродепутати по темата, както и по темите за Иран и позицията на ЕС и за българите във Великобринатия след Брекзит - гледайте във видеото.