Китай умело примамва Украйна в капан, а Путин умее да чака

Китай подмамва Украйна в "дългов капан", преследвайки свои вътрешни цели, но Русия може да извлече политическа изгода от това. Тук обаче има едно "но". Ще успее ли Вашингтон да принуди Киев да се откаже от сътрудничеството с Пекин?

Китай изкупува украински военни технологии

Украйна „предаде“ САЩ - достави на Пекин близо 20 двигателя за учебни самолети, сигнализира в четвъртък, 16 август, "Вашингтон таймс". Експертът на Центъра за международна стратегия и оценки Рик Фишър заяви, че САЩ трябва да накарат Украйна да се откаже от сътрудничеството с Китай, благодарение на което Небесната империя може да създаде собствени ракетни двигатели. Но дали това ще е лесна задача?

Нека посочим, че украинско-китайското сътрудничество във военнотехническата сфера не е нещо ново, пише Любов Степушова, "Правда". Миналата година избухна шумен световен скандал по повод действията на украинското конструкторско бюро "Южное", предоставило ракетни технологии на Северна Корея въпреки строгите санкции на ООН. Киев отпърво отрече и заяви, че в заводите му не се произвеждат подобни двигатели, но после предположи, че украински двигател може да е попаднал в КНДР чрез Китай.

По простата причина, че катастрофално не достигат ликвидни средства за изплащане на заемите от МВФ в размер на 10-12 милиарда долара годишно. Западът не разрешава прекредитиране, защото страната не изпълнява ред ангажименти, тъй че в недрата на украинския елит се роди идеята да предложат нещо на Китай, та да си платят дълга с оглед да получат нови кредити. И Пекин нямаше нищо против, както е вещ в залагането на "дългови капани".

Предлагайки пари на неплатежоспособни длъжници, Китай им натрапва свои инженерни решения, оборудване и работна сила, след което иска да му платят с активи. Известен е случаят с Шри Ланка, принудена да продаде за дългове стратегическото си пристанище Хамбантота. Пекин реализира също тъй изгодни придобивки в Киргизстан (предприятия от минната промишленост), Джибути (военна база), Пакистан (пристанище Гвадар под аренда за 43 години) и Таджикистан (рудници). Много от сделките в други страни остават неразгласени.

Към края на март т. г. държавният външен дълг на Киргизстан към Китай възлизаше на 1 милиард и 709 милиона долара - за десет години се бе увеличил 200 пъти. Китайски компании бяха дали на Бишкек 368 милиона, за да модернизира столичната ТЕЦ, а трябва да им се върнат милиард и половина. Нищо чудно китайците да получат срещу този дълг самата ТЕЦ (поне на дългосрочна аренда) - и то като добавка: заради заема Китай се сдоби вече с правото да разработва златното находище Горен Кумарг.

Ще припомним масовите протести в Казахстан от 2016 г. против закона, допуснал да се разпродават земи на чужденци. Като основен изгодополучател се очертаваше Китай, но не успя - засега. Аналогични протести спряха продажбите на земя за китайци във Виетнам. Също такъв закон се опитва да прокара във Върховната рада Петро Порошенко. Основен претендент за украинските черноземи безспорно ще е Китай.

Какво ще отстъпи на Китай Украйна

На 24 юли Украйна започна да приватизира държавни и комунални обекти на стойност до 250 милиона гривни. Сред тези активи е Държавната продоволствено-зърнена корпорация на Украйна, която Китай иска да купи точно срещу споменатия вече дълг от 1,5 милиарда долара.

Това са пристанищни мощности в Одеса и Николаев (Китай много обича да купува портове), елеватори, заводи за зърнени продукти и фуражни смески, мелници, сиреч основното богатство на "световната житница", както сама се нарича Украйна. Засега продажбата е отложена, но Пекин не допуска съмнения, че ще се наложи над Киев, тъй като вече е купил с договор Украинската банка за възстановяване и развитие.

Ако се разширят рамките на приватизацията, Китай може да вземе за сметка на дълга и акционерното дружество "Украински железници". Неслучайно Арсений Яценюк изпрати в Китай през Казахстан влакова композиция (през 2016 г., като премиер на Украйна, б. пр.), която всъщност не стигна до крайния пункт по липса на желаещи да наемат вагоните. Предупредителен знак може би е отпуснатият кредит от 372 милиона долара за строеж на жп линия от Киев до Бориспол.

Китайски компании се канят също да купуват украински заводи (Пекин обеща да предостави 250 милиона долара за модернизация на "Мотор Сич") и енергийни обекти (10 ТЕЦ-а със слънчеви панели вече са купени - пак за сметка на дългове).

Путин умее да чака

Ако китайски компании и банки станат собственици на украински стратегически обекти, за Русия ще е много по-лесно да се "договаря" с Украйна с оглед съвместното с Китай геополитическо противопоставяне срещу САЩ. Някои американци вече са го схванали и обвиняват украинците в предателство. Да, става дума за дългосрочна перспектива, но Владимир Путин умее да чака.

/БТА/