Скандал с наемните армии в Русия – искат легитимиране пред света!?

"Доброволците" от частните руски армии заплашват, че ще предявят международен иск за легализиране на техният статут. Това е още един признак, че режимът на Владимир Путин отслабва, коментира Константин Егерт, пише DW.

"Ние сме родени, за да се сбъднат визиите на Кафка" - поради честа употреба този виц загуби остротата си в путинова Русия. Но в едно отношение той е много точен. Последното потвърждение на това, че "във всяка шега има известна доза абсурд", е заявлението на делегатите на Общоруското офицерско събрание, че ще сезират международния наказателен съд от името на тези, които са служили в частните военни и охранителни фирми и ще заведат дело срещу собствениците на тези фирми и срещу всички, които им съдействат. (Разбирай - руските власти.), допълва DW.

"Туристите" от частните армии и "черните пари"

Офицерското събрание премина под необичайно провокационното мото: "Частните армии. Гибелта на армията - #НиеНеСмеТук". Ако отнесем това мото към основната идея, то тя е колкото проста, толкова и логична. Участниците в частните военни фирми настояват за легализиране на статута си и за държавни привилегии, защото смятат, че в повечето случаи са изпълнявали държавни задачи. Сега ситуацията е парадоксална. Хиляди т. нар. "доброволци" воюват в Сирия, Централноафриканската република и в други страни, участват в руско-украинската война в Донбас и получават пари за това. Официално те живеят като обикновени граждани някъде в Перм или Партизанское и излизат зад граница просто като туристи. Ако държавните органи изведнъж "разберат" що за туризъм е това, трябва да вкарат "доброволците" в затвора. Руското законодателство забранява наемничеството. Руските наемници искат да получат легален статут, какъвто имат и бойците от американските частни военни фирми от рода на Blackwater, които работят за държавни институции като министерството на отбраната и ЦРУ. Те си мечтаят за договори, застраховки, обезщетения при раняване, а не за "парите в плик". Освен това подозират, че собствениците на руските частни военни и охранителни фирми им плащат много малка част от това, което получават от основния си работодател Кремъл и свързаните с него бизнес-структури. Сезирането на международния наказателен съд е сигнал на "туристите" към Путин: "Или Русия ще ни признае официално, или ще има скандал!"

Тайната война с Украйна може да стане явна в съда

Ако наемниците действително ангажират адвокати и заведат делото си с максимална публичност, тогава разследването за свалянето на млайзийския Боинг над Донбас ще се допълни с такива разобличения, които могат да го ускорят и задълбочат. Парадоксът на ситуацията е в това, че руският режим не иска да признае официално частните военни и охранителни фирми.  Това признаване би нанесло мощен удар върху концепцията за хибридната война и различните вариации на темата, че "те не съществуват" в Украйна, Сирия и Централната африканска република. Защото наемничеството в Русия престана на бъде привилегия на единици идейни романтици, или психопати, които през 1990-те години отидоха да воюват за сръбските "братя" на Балканите. Съдейки по информациите, станали обществено достояние през последните години, понастоящем се вербуват хиляди "доброволци".

Частните военни и охранителни фирми са огромна черна дупка с черни пари, които в крайна сметка се харчат не само за поддръжката на бойците на Асад, за сепаратистите в Донецк и Луганск, но и в защита на конкретни бизнес-интереси  на конкретни и много близки до Кремъл "другари". В руските медии нито веднъж не бе споменато името на т. нар. "кремълски готвач", бизнесмена Евгений Пригожин. В Русия не само храносмилането, но и въоръженото насилие вече е приватизирано от Кремъл. Скандалът с наемниците е повече от показателен.

Урок по история за Кремъл

В цялата тази история има и още нещо интересно. Повечето бойци от частните военни фирми са бивши офицери с просъветски, имперски и ултрапатриотични убеждения. Те са поддръжници на политиката на Путин и на самия президент на Руската Федерация. Още повече, че по силата на своята бивша и сегашна професия, те са максимално непублични личности. И това, че именно те поставят ултиматум на Кремъл, е изключително събитие.  Професионалните "войници на късмета" не са московските интелигенти с белите лентички или хипстерите с вдигнати плакати. Те са сила, която иска и може да вземе своето. Ако се наложи и чрез използване на професионалните навици. И ако сега те излизат на символичния площад, то в руската държава нещата не вървят така, както му се иска на сегашния режим.

През 1950-те години във Франция беше създадена "Organisation de l'armee secrete" OAS (Тайна въоръжена организация). Гръбнакът на тази организация съставляваха ветерани от войната в Алжир, които се бореха срещу предоставянето на независимост на страната. Тези ветерани действаха както в Алжир, така и във Франция. Те избиваха защитниците на независимостта, взривяваха влакове и главни квартири на неугодните им организации. Кулминация на техните борби, които завършиха с пълния разгром на OAS, беше покушението срещу президента Шарл дьо Гол на 22 август 1962 година в парижкото предградие Кламар. Събитията от онова време лежат в основата на класическия трилър на Фредерик Форсайт "Денят на чакала".

Наясно съм, че Франция отпреди шейсет години се различава от днешна Русия. Наясно съм, че Донбас не е Алжир и че историята никога не се повтаря. Но заявлението на "доброволците" от частните военни фирми ме накара да потърся романа в моята библиотека. За всеки случай. Надявам се, че няма да ми се наложи да го препрочитам!