Има ли расизъм в Русия – какво е да си чернокож в страната?

Протести срещу расизма изпълниха улиците на много градове не само в Америка, но и в Европа. Но в Русия улиците не се изпълниха с хора, които да настояват за равноправие между всички. Но това не се дължи на факта, че расизъм в Русия няма. Тъкмо напротив.

В Русия живеят десетки хиляди цветнокожи - както хора със смесена раса, родени там, така и много хора от Африка и Карибите, които са отишли да учат или работят в Русия.

Но какво е да си чернокож в Русия? Има ли расизъм?

Преди няколко дни в интернет се появи видео, в което таксиметров шофьор отказва да качи чернокож мъж в колата си. В клипа шофьорът казва: "Ако не харесвам човека, няма да го кача. Това е моята кола все пак."

Мъжът, който се превръща в жертва на расизъм е Рой Ибонга, на 21 години. Той е от Конго и учи в Брянския държавен университет. Разтърсен от случващото се, във видеото Рой пита шофьора: "Расист ли си?", а той отговаря: "Да, разбира се." По-късно таксиметровата компания се извини на момчето. Те уверяват, че шофьорът е бил уволнен, тъй като груби хора и расисти нямат място в Yandex Taxi.

Но негативното отношение към Рой не свършва тук. Той публикува видеото в Instagram и докато много хора го подкрепят, още повече са тези, които продължават с расистките обиди. Момчето дори се принуждава да заключи профила си. А някои потребители в социалните мрежи се възмутиха, че Yandex Taxi са уволнили шофьора за подобно нещо.

Рой живее в Брянск - на 380 км от Москва. Той не е единственият чернокож студент, но и всички останали са подложени на подобен тормоз.

"Инциденти като този с таксито ни се случват постоянно. Този път реших, че ще направя видео, за да покажа на хората какво е. Случвало се е и на мои приятели, но те не могат да говорят за това, защото не знаят руски", казва Рой пред BBC.

"Миналата година не ме пуснаха в едно кафе. Охраната ми каза, че не мога да вляза, защото последният път, в който чернокож мъж е влязал вътре, е станало сбиване. Попитах го какво общо има това с мен, но той отказа да ме пусне. Дори повиках мениджъра, но и той не позволи да вляза", разказва 21-годишният мъж. Според него тази дискримитация се дължи на факта, че в Брянск няма много афроамериканци, а и те са пристигнали там съвсем наскоро.

"Хората просто не са свикнали с нас. Но тук е много по-различно от Москва. Като друг свят. Никога не съм се почувствал дискриминиран в Москва", категоричен е Рой. Той казва, че никога не е виждал полицай да бие чернокож човек, а самият той никога не се е забърквал с властите.

"Когато някой проявява расизъм спрямо мен, просто си тръгвам. Няма нужда да съм агресивен, защото това няма промени нищо. Просто се опитвам да го игнорирам, защото иначе ми носи стрес. Кара те да се питаш "Защо съм роден черен?"

"Всеки ден ти напомнят, че цветът на кожата ти е различен"

Исабел Кастило е в Южен Сахалинск, Русия. След това учи в университет в Санкт Петербург и живее в Москва. Най-грубо я третират децата в училище. Те всеки ден й напомнят, че цветът на кожата й е по-различен.

"Беше ми трудно да ставам всеки ден и да ходя в клас, въпреки че бях в едно от най-добрите училища в града. Не можех да се защитя. Не можех да кажа и на родителите си. По-големият ми брат ме защитаваше. Понякога трябваше и да се бие заради мен", ракзазва тя. Още тогава тя започва да мечтае да напусне Сахалинск и да отиде на място, където няма да я гледат странно на улицата.

"Когато се преместих в Санкт Петербург ситуацията беше много по-добра. Но когато трябваше да си наема апартамент и да започна работа, почувствах расизма отново", признава Исабел. По-думите й най-лошо е положението в Москва, където обявите имат изискване "само славяни" да наемат апартаментите.

"Когато наемодателите чуят името ми по телефона не вярват, че имам пари да си платя наема. Трябваше да си организираме среща на живо, за да видят, че съм нормален човек, с нормална работа и няма да превърна имота им в наркобърлога. Всеки път, когато се срещна с нови хора, в момента, в който се отпусна, започват подигравките. Опитвам се да ги игнорирам", казва момичето.

Майка й, родом от Сахалинск, се влюбва в баща й, доминиканец, през 1980 година. Тогава двамата учат в университета в Киев, Украйна. Исабел разказва, че баща й пристигнал в тогавашният СССР по програма за обмен на ученици. Когато двойката сключила брак, от университета не приели новината добре. Всички започнали да обиждат майка й и да я наричат "враг на народа".

"Въпреки че се е справяла добре, винаги й пишели ниски оценки. Един ден след като родила брат ми, тя имала изпит. Университетът не й позволил да го отложи. Не й позволили да защити дисертацията си като хората. Днес, хората, които са образовани и пътуват знаят, че светът е разнообразен. Но повечето хора тук не са заинтересовани. Расизмът в Русия се проявява и срещу хората от бившите съветски републики. Те са тези, които трябва да протестират, но не могат, защото повечето са тук нелегално", споделя Исабел.

Ежедневният расизъм е проблем в Русия

"Хората ме гледат подозрително или се местят на друга седалка, ако седна до тях. Постоянно съм свидетел на ежедневен расизъм, но не съм забелязал силна омраза", казва 24-годишният журналист Максим Николски. Като дете той е бил жертва на расизъм не само от неговите връстници, но и от техните родители.

"Когато майка ми се оплака на една от родителските срещи, че ме тормозят, другите родители й казаха, че тя е виновна, че ме е родила. По-късно отидох в по-добро учирище и там родителите и учениците бяха много по-широкоскроени. Когато бях малък, расизмът много ме разтройваше. Сега не ми прави чак такова впечатление", признава Николски.

"Единственият проблем на Русия е ежедневният расизъм. Тук няма този институциализиран расизъм, който го има на Запад", категоричен е той.