Може ли Джо Байдън да вгорчи живота на Путин?

Никога след разпада на Съветския съюз Русия не е била по-изолирана, отколкото днес. В края на 2020 година Москва е в конфликт с повечето си европейски съседи, с изключение на беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Недоверието към Русия със сигурност има своите корени в историята, но в по-голяма степен то е реакция на външната политика на Москва. Бъдещият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен я определя като "агресивна", "непостоянна" и "авантюристична" и настоява да се потърси отговорност от Кремъл за неговите “опасни действия" - изпращането на руски войски в Украйна и подкрепата за режима на Асад в Сирия.

В екипа на Байдън имат опит с Путин

Москва засега реагира спокойно на подобни сигнали. Но това ще се промени, ако Вашингтон продължи да затяга примката на санкциите, което е много вероятно. САЩ, например, все още не са наложили санкции за отравянето на руския опозиционен лидер Навални. Освен това се очаква Вашингтон да упражни допълнителен натиск, за да не бъде довършен газопроводът "Северен поток 2", информира "Дойче Веле".

Повечето представители на новата американска администрация не са начинаещи – работили са в Белия дом по времето на Обама. Така че както те, така и бъдещият президент Джо Байдън, имат опит с Владимир Путин. Вашингтон отказва да раздели света на сфери на влияние, както направи по време на Студената война. Което означава например, че ако по-голямата част от населението на Беларус иска да се отърве от своя диктатор, тогава Москва не трябва да се намесва. Същото се отнася и за евентуалното членство на Грузия в НАТО. САЩ, където е възможно, ще ограничат руското влияние. И Москва не може да направи много по въпроса.

Проблемите на Русия се задълбочават

Русия от години става все по-слаба. Последните няколко години просто бяха пропиляни от Кремъл. Модернизацията на икономиката, която Путин беше обещал, не е стигнала до никъде. Печалбите на руските банки и другите компании се топят. Страната продължава да живее от износа на суровини. Квалифицираните кадри бягат от страната. Реалните заплати падат от години, бягството на капитали е за милиарди. В същото време инвестициите на чуждестранни компании в страната спадат. За обикновените руснаци военните интервенции в Украйна, Сирия или Либия са малка утеха: с патриотичната пропаганда на контролираните от държавата медии средностатистическият руснак не може да си купи нищо от магазина.

Кремъл ще промени поведението си обаче само ако се налага. Вашингтон и Европа се подготвят за години на конфронтация. Със сигурност има въпроси, по които Западът може да си сътрудничи с Москва: в борбата срещу международния тероризъм, възстановяването на ядреното споразумение с Иран или климатичните проблеми. Но основната нагласа позиция - Русия да се разглежда като противник - си остава.

Китай е единствената надежда на Москва

Какво ще направи Русия? Тя трябва да заложи още по-силно на Китай, дори и само по икономически причини. Ролите са ясно разпределени: от едната страна -  икономическият гигант Китай, от другата - болнавият младши партньор Русия.

Дори военната мощ на Москва не променя с нищо нещата във външнополитическо отношение. НАТО е много по-силен днес. Особено сега, когато Байдън и европейците искат отново да обвържат по-тясно външната си политика.

Москва е изолирана, макар да се опитва да разкрасява нещата, както видяхме това на годишната пресконференция на Путин. Руският президент изглежда отдавна вече е загубил връзка с действителността.  

В съвременния свят властта е функция преди всичко на икономическата мощ. Но именно там Русия демонстрира своята слабост. Разбира се: Западът също страда от пандемията. Но щом свърши, се очаква силен подем. Междувременно САЩ могат да печатат долари и евро колкото си искат, но доверието на останалия свят в тяхната икономическа мощ си остава непокътнато.

И Байдън не е непогрешим

Вярно е, че като сенатор и вицепрезидент Джо Байдън участваше и в много грешни решения, например намесата на САЩ в Либия и Ирак. В своята Демократическа партия той винаги е бил един от "ястребите" по отношение на външната политика. Но след няколко седмици ще положи клетва като президент и ще има шанса да се поучи от миналите си грешки.