Русия върви към диктатура, но има ли шанс демокрацията да се върне?

Дълбока и показателна ирония е, че Руската комунистическа партия се оплаква, че изборите за руската Дума не са свободни и честни. Изглежда Русия почти е завършила пълния си кръг след падането на Съветския съюз, а властта, която комунистите някога са имали в държавата, се наследи след краткото, хаотично управление на Борис Елцин, от Владимир Путин и неговата партия "Единна Русия", пише в коментара си за The Independent Шон О’Грейди.

Русия се върна към типа на управление, което може да се нарече параноично, почти абсолютистично, реваншистко, националистично, имперско и се превръна в място, където човешките права в действителност не съществуват. Вътрешно и външно шпионажът и присвояването са нормален метод за ръководене. Знаем, че Путин е близо до това да стане съвременен диктатор, цар на всичко, а последният кръг избори показва, че няма намерение да освободи властта си.

И все пак духът на демокрацията има начин да издържи дори при най-суровите условия. Въпреки че Алексей Навални -  най-близкото нещо, което Русия има до лидер на опозицията, е бит и затворен, той и неговото движение "Русия на бъдещето" изглежда са имали ограничен успех в тактическата си кампания за гласуване, призовавайки избирателите, които се противопоставят на Путин, да дадат вота си за всяка друга група, която има най-голям шанс да победи Обединена Русия. А това включва комунистите и някои крайно десни националисти, въпреки че при всички случаи те обикновено подкрепят Путин. Тези призиви доведоха до малък спад на гласовете за "Единна Русия", в сравнение с последните парламентарни избори през 2016 г. Това, предвид широко разпространените твърдения за фалшифициране на гласове и пълнене на урни, предполага, че руският народ не стои толкова плътно зад своя лидер, колкото неговата пропаганда обича да твърди, въпреки че той несъмнено е популярен и обожаван от някои. Налице е малка промяна в политическите реалности и може да се окаже, че сега на президента Путин ще му бъде по-трудно да измени нестабилната руска конституция, макар че предвид факта, че на практика той вече си е осигурил мандат в Кремъл до 2034 г., това изглежда по-скоро академична точка.

Въпросът, от гледна точка на руския народ, е, че фрагменти от свободата все още остават в Русия, а оттам и възможността за бъдеща съпротива и възраждане на демокрацията. Това би било много добре дошло развитие в страна, която сякаш поставя анексията на Украйна и убийството на дисиденти във Великобритания пред осигуряването просперитет на собствения си народ - много съветски възглед за живота.

От гледна точка на Запада, събитията в Русия предполагат, че тя все още е криволичеща, ясна и очевидна заплаха за европейската сигурност и далеч по-напред в това отношение от Китай. С други думи - географията има значение и когато има гражданска война, разпалена и финансирана от руснаците в Украйна, съседна държава на ЕС, и не толкова фини заплахи за балтийските държави, които са членове на ЕС и НАТО, изглежда странно, че британците и американците се тревожат толкова много за Южнокитайско море и Тайван. Кремъл сигурно с удоволствие наблюдава откритите противоречия между французите, британците и американците. Русия дори сега, чрез „Газпром“, манипулира цената на газа, за да се увери, че нейният газопровод "Газпром" и газовата сделка надхвърлят линията. Това от своя страна ще направи Германия още по-зависима от доставките на газ от Русия. Путин ще има власт над най-голямата индустриална сила в Европа и нейната икономическа мощ. Това не е щастлива позиция за никого, освен, разбира се, за умния бивш агент на КГБ, отговарящ за Москва.