Какви са настроенията в Москва след признаването на Донецк и Луганск?

Подобно на много нейни приятели, Татяна - бариста в модерната московска верига кафенета Скуратов, беше залепена за екрана на мобилния си телефон, докато Владимир Путин отправяше обръщение към нацията.

"Обикновено не гледам телевизия, особено когато говори нашият президент. Но имах чувството, че този път трябваше да го направя. Бях свидетел на създаването на история", казва тя, пушейки електронна цигара. "Но все още не съм сигурна дали историята върви в правилната посока."

Ден след късната нощна реч на руския лидер, в която той призна независимостта на самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк, московчани размишляват какво може да означава решението на Путин за тях и тяхното бъдеще.

Докато той завърши обръщението си, като "поздрави" съгражданите си руснаци за признаването на двете територии, в столицата липсва празнично настроение, но има много безпокойство за политическите и икономически последици, които може да има неговото решение.

"Ако признанието носи мир в региона, добре, защо да не го направи", казва Андрей, регионален директор в голяма логистична фирма в Москва, пред The Guardian. "Но това вече ми коства пари. Инвестирах голяма част от спестяванията си в акции на руски компании."

Финансовите пазари на Русия паднаха до най-ниските си нива от повече от година във вторник, след като Путин нареди войски да влязат в Луганск и Донецк. Пазарите в страната напоследък бяха изключително нестабилни, като големите държавни банки като Сбербанк загубиха повече от половината от стойността си от началото на кризата в Украйна.

Докато Путин произнасяше обръщението си, руският независим телевизионен канал "Дожд" на живо показа падането на рублата на страната до почти двегодишно дъно.

"Мисля, че мога да се сбогувам с почивката си в Турция през март", казва 41-годишният Андрей, визирайки спада на националната валута.

Някои в Москва обаче откриха истинска радост от хода на Путин да признае самопровъзгласилите се републики, в това, което те видяха като отдавна взето решение на руската държава. "Да е благословен Путин! Той най-накрая поема Донбас под нашето крило", казва Галина Громова, докато чака автобус в центъра на Москва.

Громова, учител по география в гимназията, казва, че е "ужасена" от съобщенията на руските държавни медии за украинците, които обстрелват Донбас, и се чувства "разярена" от "геноцида" над местното население от страна на Киев. Западът и Киев разкритикуваха подобни съобщения като "фалшиви новини", заявявайки, че Москва създава претекст за инвазия.

Андрей Колесников, политически анализатор и старши сътрудник в Московския център Карнеги, казва, че няма очакване руснаците "да се обединят около знамето" след речта на Путин по същия начин, както когато страната анексира Кримския полуостров през 2014 г., след което рейтингите на одобрение на Путин достигнаха височина от 89%.

"Крим беше абсолютно уникално събитие, в което Путин на практика имаше подкрепата на всички части на обществото", казва той. "Но страната е много по-раздвоена относно бъдещето на Донбас."

Той посочи скорошни данни, събрани от независимия социологичен институт на Левада център, който показва, че 53% от руснаците биха искали двата региона да бъдат признати за независими или като част от Русия, докато 26% виждат бъдещето на региона с Украйна. Останалата част от анкетираните, 21%, не са решили по въпроса.

Според Колесников, как руската общественост в крайна сметка ще възприеме тези събития, ще зависи от това какво реши Кремъл да направи по-нататък.

"Мнозина ще приветстват сценария, при който ситуацията се успокоява след вчерашното признаване на региона", казва той. Руснаците нямат апетит за истинска война с Украйна. В момента те не са милитаризирано общество.

Американското разузнаване продължава да подчертава, че Русия планира мащабна инвазия в Украйна, докато последната страстна реч на Путин – с опитите й да пренапише историята на Украйна – допълнително ще подклажда страховете в Киев. Но има и известна надежда, че Путин няма да предприеме голяма военна кампания в Украйна, страхувайки се от непредсказуемостта на това, което може да доведе до значителна война на европейския континент.

"Кремъл придобива вътрешна легитимност от конфронтация със Запада, стига да не се изстрелват куршуми", казва проф. Самюел Грийн, директор на Института за Русия в Кралския колеж в Лондон, чието изследване разглежда източниците на популярност на Путин. "Истинската война носи несигурност и ние не знаем как ще се развие в общественото мнение на бойното поле", добавя той.

Какъвто и да е следващият ход на Русия, Великобритания във вторник наложи санкции на пет руски банки и трима богати лица, а, което е още по-тревожно за Кремъл, германският канцлер Олаф Шолц каза, че няма да сертифицира газопровода "Северен поток 2".

Част от руския бизнес елит заяви, че сега се подготвят за най-лошото. Неговите лидери някога са били сред най-големите поддръжници на Путин, но са били изолирани през годините, като Путин все повече се обграждаше с така наречените силовики, охранители, много от които служиха в КГБ.

"Бях леко шокиран, когато гледах обръщението на президента, косата на врата ми настръхна", казва банкер ветеран от частна фирма, говорейки по телефона при условие за анонимност. "Най-после мнозина около мен разбират колко зле е положението“, въздъхва банкерът. "Това изглежда само началото на много неравен дълъг път."