Образовани, заможни, либерални - младите, които си тръгват от Русия

Президентът Джо Байдън иска да улесни имиграцията на руски учени, инженери и технологични специалисти в САЩ, като временно преустанови необходимостта от спонсориращ работодател. Това е добре дошъл ход и отдавна закъснял, пише в редакционен коментар на Bloomberg.

Чрез рационализиране на системата, за да ускори и без това пагубния процент на напускащи Русия, Вашингтон ще ерозира способността на президента Владимир Путин да поддържа инвазията си в Украйна и репресивната си машина у дома, ще подкопае ключовата пропаганда на Кремъл и ще стимулира икономиката на САЩ - която спечели в миналото именно от такива усилия.

Русия преживя многобройни емиграционни вълни през последния век, последно през 90-те години на миналия век, когато около 2,5 милиона напуснаха на фона на икономически колапс. Идването на Путин на власт първоначално обещаваше повишен просперитет, но заминаващите отново се увеличиха от 2012 г. - годината, в която той се завърна за трети мандат, сигнализирайки за авторитарен обрат.

Скорошните мигранти често посочват политиката като причина за заминаването си; те като цяло са образовани, заможни и либерални. Те също са млади: близо половината от 18- до 24-годишните миналата година изразиха желание да се преместят в чужбина, заедно с една трета от 25- до 39-годишните, според изследвана на центъра "Левада"

Темпът на това изтичане на мозъци само се увеличи след инвазията в Украйна, която предизвика широкообхватни санкции и напускането на редица чуждестранни работодатели и външни инвеститори. Руската асоциация за електронни комуникации заяви през март, че 50 000 до 70 000 технически работници са напуснали, като се очаква още 100 000 да са избягали през април. Общият брой вероятно ще бъде няколко пъти повече.

За режима на Путин това е абсолютна катастрофа. Още преди войната властите оцениха недостига на технологични работници в страната на между 500 000 и милион, нараствайки до 2 милиона до 2027 г. Науката страдаше в репресивна политическа среда, в която финансирането е ограничено, сътрудничеството в чужбина рисковано и обвиненията в държавна измяна не толкова необичайни. Изследванията и разработките възлизат на едва 1% от руската продукция – по-малко от половината от тази в повечето пазарни икономики – като голяма част от това се дължи на военния или на петролния и газов сектор. С напускането на повече висококвалифицирани работници очакванията са всичко това да се влоши.

Кремъл отдавна отхвърля такива емигранти като либерални бунтари. Но е ясно, че рязкото покачване на броя им сега тревожи тези на върха. Неспособен да въведе забрани в съветски стил за излизане на ИТ работниците, без да предизвика реакция, Путин вместо това предложи стимули, включително данъчни ваканции, увеличения на заплатите и субсидирани ипотеки за технологични специалисти, плюс изключително важно освобождаване от военна служба. Засега изглежда, че нищо от това не спира потока.

За САЩ една полза от приемането на тези висококвалифицирани работници е, че това ще подкопае ключов принцип на пропагандата на Кремъл, според който западният алианс просто се надява да навреди на руския народ. В крайна сметка разширяването на поканата към други професии, заедно с туристи и студенти, допълнително ще опровергае тази линия, като същевременно ще подкрепи създаването на нова, следпутинска интелигенция, отворена към други идеи за бъдещето. По време на Съветския съюз пътуванията в чужбина и излагането на Запад бяха основен принос за натиска, който в крайна сметка наложи повишена откритост.

Втората и по-важна причина е икономическата. Като помага на руснаците с желаните умения да се преместят, Байдън само ще попречи на икономическите перспективи на Путин, като същевременно ще засили своите. Инициативи като Закона за имиграцията на съветските учени от 1992 г. доведоха хиляди толкова необходими учени и инженери в САЩ, заедно с приток на умения, инициатива и нови идеи. Повече от половината от най-добрите американски технологични компании са основани от имигранти или техни деца - много от тях руснаци.

Професионалната миграция е мощен инструмент, който се възползва максимално от меката сила на САЩ и след време си струва да се помисли за други проблемни правителства, останали уязвими от изтичане на мозъци. В крайна сметка човешкият капитал е най-труден за замяна.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria