В речта си Путин бе като гневен таксиджия, а не политически лидер

Осем години и половина след като Владимир Путин обяви анексирането на Крим, той събра елита на Русия в Георгиевската зала на Кремъл за още една церемония по заграбването на земя, този път предявявайки претенции към още четири украински региона.

Формалностите по анексирането бяха предшествани от гневна, разсеяна реч, която се спря само накратко на Украйна или на четирите региона, които Русия сега претендира, че са част от нейната територия. Вместо това Путин порица Запада за редица грехове, вариращи от дестабилизирането на Русия през 17 век до разрешаването на операциите за смяна на пола.

Той също така повтори заплахата си да използва ядрени оръжия, твърдейки, че САЩ са "създали прецедент" за използването на ядрена сила през 1945 г.

Речта в петък вероятно ще остане в историята като още един крайъгълен камък в дългото управление на Путин. И въпреки че беше в същата зала, пред същата тълпа и носеше същото послание като при анексирането на Крим през март 2014 г., контекстът този път бе много различен.

NOW - People chant "Russia, Russia, Russia" after Putin signed documents to annex occupied Ukraine lands. pic.twitter.com/TObkBydkk4

— Disclose.tv (@disclosetv) September 30, 2022

Тогава Путин повлече голяма част от руския елит и общество със себе си, на вълна от патриотичен плам, подсилен от пропагандата на държавната телевизия. Извън Русия, докато мнозина бяха шокирани от заграбването на земя, други смятаха, че Путин има право: след Ирак и Либия, как може Западът да чете лекции на другите за нарушаване на суверенитета? Много европейски политици искаха да се върнат към обичайните си отношения с Русия възможно най-бързо.

Този път вътрешната и международната ситуация са далеч по-неблагоприятни за Путин. У дома той предприе непопулярна кампания за мобилизация, което накара стотици хиляди руснаци да се опитат да напуснат страната. Подобренията в качеството на живот, донесени от първите години на путинизма, "изсъхват" на фона на санкции и международна изолация.

От февруари насам руският лидер се превърна в международен изгнаник, като дори незападни лидери порицаха явната му агресия в Украйна, подкопавайки твърденията му в петък, че говори от името на целия незападен свят.

През 2014 г. той осъди лицемерието на западните политици, които "наричат ​​нещо бяло днес и черно утре", и мнозина кимнаха в съгласие.

Той предложи по-яростно, но по-малко последователно изобличение на Запада, повече като гневен таксиметров шофьор, отколкото държавен глава. "Те не искат да сме свободни, те искат да бъдем колония, те не искат равностойно партньорство, искат да ни крадат", каза той.

Путин се отклони от осъждането на "тоталитаризма, деспотизма и апартейда" на днешния запад до споменаването на историческото ограбване на Индия, бомбардировките на Дрезден в края на Втората световна война и "многото полове" в модата на запад.

Мисията на Русия, каза той, е да "защити нашите деца от чудовищни ​​експерименти, предназначени да унищожат тяхното съзнание и техните души". "Искаме ли на нашите деца да се предлагат операции за смяна на пола? Свидетели сме на чист сатанизъм на Запад", заяви той.

Андрей Колесников от Фондацията Карнеги за международен мир написа в Twitter: "Речта на Путин е набор от невероятно неграмотни конспиративни клишета, които преди 30 години можеха да бъдат прочетени в маргинални национал-патриотични вестници. Сега това се превърна в политика на бившата суперсила, която дори по времето на съветските лидери не можеше да си позволи подобен дискурс."

Относно Украйна Путин каза, че Русия е "готова за преговори", но веднага последва това с настояване, че анексираните територии ще бъдат част от Русия "завинаги" и не могат да бъдат част от никакви преговори.

Украйна вече каза, че ще игнорира анексиите и ще продължи военната си кампания за възстановяване на територия. Киев смята, че всяко "прекратяване на огъня" просто ще даде на Русия време да се прегрупира преди подновяване на атака.

В края на краищата в речта си от март 2014 г. Путин изрично изключи възможността за завземане на повече територии: "Не вярвайте на тези, които се опитват да ви плашат с Русия и които крещят, че други региони ще последват след Крим... Ние нямаме нужда от това."

И все пак, ето ги отново в зала "Свети Георги", ръкопляскайки, когато още четирима назначени от Москва марионетни лидери подписаха своите региони на Москва.

Но анексирането включва нещо повече от парчета хартия и докато през 2014 г. Русия току-що беше извършила бърза и скрита военна операция за превземане на Крим, този път нещата не са толкова ясни. Боевете продължават в и около четирите региона, за които Русия претендира, което налага заповедта за мобилизация.

Речта на Путин остави без отговор почти всички ключови въпроси за това какво може да се случи след това. Неговият говорител Дмитрий Песков не можа да каже в петък сутринта дали Русия претендира за целите Запорожка и Херсонска област или само за частите от тях, които вече контролира, като обеща да "изясни" това по-късно. Речта не ни остави по-знаещи.

Публиката в петък, предимно по-възрастни мъже с охрана и военен опит, мрачно аплодира своя лидер. Но мнозина в руския политически елит са ужасени от събитията от последните няколко месеца, дори и да са не отправили публично критиките си. Те също остават в неведение за това как могат да се развият събитията.

"Никой не знае какво ще се случи след това, ясно е, че няма голяма стратегия", каза московски източник, вътрешен политически човек с добри връзки. "Ако едно нещо не работи, ще опитаме нещо друго и никой не знае докъде ще доведе. Решенията се вземат в главата на един човек."

Докато Путин говори от две десетилетия за желанието на Запада да унищожи Русия, интензивността и повторението, с които той се зае с темата в петък, предполага, че това не е просто политически театър: той наистина е повярвал в това.

Какво означава това за най-големия въпрос от всички остава неясно. Дали този плам го прави повече или по-малко вероятно да използва ядрени оръжия? Блъф ли са заплахите му или не? Отново, тези в Москва не са по-добре информирани от останалите от нас: "Никой не знае. Съмнявам се дали и той вече знае, честно казано", каза източникът.

Анализът е на Шон Уокър, кореспондент на The Guardian за Централна и Източна Европа. Преди това той прекарва повече от десетилетие в Москва и е автор на The Long Hangover: Putin's New Russia and the Ghosts of the Past