Ракетният удар в Полша донесе страх в Източна Европа

Ако историята на Централна и Източна Европа се пренаписва от конфликта в Украйна, то това се отнася и за историята на Северноатлантическия алианс.

Такъв коментар правят за Guardian Каролина Вигура – историк на идеитеи Ярослав Куиш - главен редактор на полския седмичник "Kultura Liberalna".

Във вторник вечерта на полска територия загинаха двама души, поразени, както изглежда, от ракета руско производство, предава БГНЕС. Президентът на САЩ Джо Байдън и правителството във Варшава се опитаха да намалят напрежението, като в сряда заявиха, че ракетата най-вероятно не е дошла от Русия и инцидентът е причинен от украинската противовъздушна отбрана.

Въпросът за Полша обаче остава, както и за всяка друга държава - членка на НАТО, и особено за тази, която живее в сянката на Русия: какво ще стане, ако този или подобен инцидент все пак се окаже умишлена руска операция? Каква защита може да очаква тя от САЩ и другите си съюзници от НАТО?

Съгласно член 5 от Договора на НАТО, въоръжена атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички. Но какво представлява въоръжената атака? И какво ще означава солидарността на НАТО на практика? Отговорът, който Полша и други по-малки членове на НАТО (както и Кремъл) ще получат, изглежда е "зависи".

Възможността за падане на руска ракета на полска земя или на територията на някоя от балтийските държави, случайно или умишлено, витае над украинската криза вече девет месеца. В епохата на дезинформацията човек дори би могъл да си представи как Москва признава, че е станала "злополука", а руският външен министър Сергей Лавров с характерната си зловеща усмивка изразява "съжаление".

И така, в кой момент член на НАТО може да заяви, че трябва да се позове на защитата по член 5, тъй като е нарушена териториалната цялост на организацията? Русия е нарушавала скандинавското - датското и шведското - въздушно пространство безброй пъти. Но предполагаемо непреодолимите червени линии на НАТО изглеждат променливи, когато става въпрос за глобален конфликт с ядрени оръжия.

За гражданите на Полша, които сега имат двама загинали сънародници, "зависи" започва да звучи така, сякаш границата между войната и мира е умишлено размита. През следващите дни и седмици непосредствените съседи на Русия ще разберат колко всъщност струват членството в НАТО и военната подкрепа на САЩ.

От съществено значение е да се направи съдебно разследване на обстоятелствата около инцидента от вторник. Но проблемът остава. Трябва да се надяваме, че хладните глави на дипломатите ще продължат да предотвратяват опасна ескалация. Но не се учудвайте, ако горещите глави в градските и селските райони, граничещи с Русия, реагират по различен начин. Какво, питат те сега, ако още една ракета се отклони към територията на НАТО, убивайки още цивилни?

Колективният страх, който тази война събуди в Източна Европа, е висцерален. Нашият повтарящ се кошмар е руските войски и оръжия отново да пробият полската граница, както са го правили многократно през последните 300 години. В проучване, проведено след нахлуването на Русия в Украйна, 84% от полските граждани заявяват, че се страхуват, че войната може да се пренесе в Полша. "Мисля за това всеки ден", каза наскоро пред "Гардиън" мъж, живеещ на полско-руската граница. "Те могат да дойдат всеки момент. Да ни убият в леглата ни."

За повечето източноевропейци войната в Украйна не се възприема като единично събитие, а като процес на пълзяща и винаги ескалираща руска агресия. Този възглед отразява особен фатализъм и недоверие към западните съюзници. И макар реакцията на полското правителство да е дълбоко премерена, реакциите в социалните медии показват, че много граждани са убедени, че ситуацията просто е превърнала страховете им във факти. Тревогите, че заради войната може да бъдат загубени човешки животи, включително и тези, които живеят на полска територия, сега се оказаха трагично оправдани.

Тези регионални страхове се превръщат в очакван резултат от войната. За много поляци, както и за техните съседи от балтийските държави, има само два приемливи сценария след войната в Украйна. Първият е пълно унищожение и пълен разгром на Путинова Русия, подобно на унищожаването на Германия през 1945 г. А ако това не е вариант, тогава те искат поне повторение на 1991 г. - разпадането на Руската империя. Трети път няма.

По настояване на Полша НАТО ще трябва сериозно да обмисли дали събитията от 15 ноември изискват активна подготовка за решителен военен отговор. Жизнеспособният противоракетен щит на източния фланг на НАТО ще стане абсолютен приоритет. Предложеният наскоро от германския канцлер Олаф Шолц щит за повече от дузина европейски държави е само началото. Настоящите събития трябва да ускорят постигането на скорошен компромис по въпроса. Вместо повече санкции, държавите от фронтовата линия ще поискат да бъдат въведени повече войски и отбранителни системи на НАТО.

Това, което ще се случи по-нататък, ще бъде тест за решимостта на Запада да се справи с Русия. Липсата на действия отново ще бъде възприета като предателство, като оставяне на полския народ в нужда. Както през септември 1939 г., когато съветските войски нахлуват в Полша от изток в партньорство с нацистките войски, нахлуващи от запад. Травмите в този регион са много дълбоки. /БГНЕС