Кога Путин ще се откаже от Украйна?

Почти година по-късно руската инвазия в Украйна е загубила малко от шокиращата си стойност. Миналия уикенд целенасочен ракетен удар разруши жилищна сграда в Днепър, убивайки 45 граждани. Сега Обединеното кралство, Франция и дори все така предпазливата Германия говорят за снабдяване на Украйна със западни танкове - нещо, което изглеждаше немислимо дори преди месец, тъй като западните съюзници останаха блокирани в бюрократична игра на пиле, като никой от тях не желаеше пръв да изпрати танкове, пише Олга Чиж* за в. "Гардиън".

И така, какво се е променило?

Високопоставени служители в областта на отбраната в САЩ и ЕС обясниха неотдавнашното развитие като начин да се помогне на Украйна да постигне решителен успех на бойното поле, който да принуди Русия да започне мирни преговори. Въпреки това Украйна отчаяно моли Запада да предостави нападателни оръжия още от първите дни на инвазията. Какво мотивира тази нова решимост сред западните поддръжници на Украйна?

Отговорът се крие във времевата линия на войната - концепция, известна сред изследователите на възпирането като "сянката на бъдещето". Тъй като "тридневната война" на Путин се проточи в седмици и месеци, всяка от страните трябваше да формулира дългосрочен план. След някои първоначални колебания Западът в крайна сметка възприе класическата, учебникарска стратегия на постепенна ескалация.

Ескалирането на военната помощ от малки противотанкови устройства до артилерия, от системи за противоракетна отбрана "Пейтриът" до танкове е стратегия за сигнализиране, подобна на постепенното увеличаване на залога, за да се покаже силна ръка в покера. Пресичайки една след друга "червените линии" на Русия, САЩ и техните съюзници изпращат послание за решимостта си да предоставят на Украйна подкрепата, от която тя се нуждае, за да отблъсне руската инвазия. Идеята е, че ако Русия вярва, че в крайна сметка няма да може да постигне военните си цели, то най-добрият й отговор би бил да намали загубите си сега, вместо да продължава да води война, която не може да спечели.

Тогава защо Русия не се отказва?

Защото Путин действа в условията на различни вътрешни институционални ограничения в сравнение с опонентите си на Запад. За разлика от демократичните лидери, които се задържат на власт, като печелят подкрепата на значителна част от населението в избирателна възраст, приемствеността на Путин във властта зависи само от подкрепата на шепа доверени елити, повечето от които разчитат на него за високите си позиции в промишлеността или правителството. Макар че тези елити често се надвикват помежду си, за да увеличат собственото си влияние, те зависят от благоразположението на Путин по отношение на ресурсите и не са в състояние да се противопоставят на политическите му действия, тъй като съдбата им е пряко свързана.

Този институционален контекст предоставя на руския лидер две важни предимства. Първото е времево. Необезпокояван от регулирана изборна конкуренция, Путин може да си позволи да играе дългата игра, да не бърза и да изчака, докато днешните проукраински елити на Запад бъдат заменени с такива, които са по-малко благосклонни.

Докато западните лидери се поздравяват един друг за отличните постижения в тази игра на покер, Путин и неговите елити дори не играят на една и съща маса. От гледна точка на Русия сегашните ѝ противници на Запад са само моментни проблясъци по пътя ѝ към постигане на военните ѝ цели. След две години президентът на САЩ Джо Байдън може вече да не е там, за да гарантира единството на Запада в подкрепата му за Украйна. И дори малка пукнатина може да се окаже достатъчна, за да обърне хода на събитията в полза на Русия.

Второто предимство на Путин е под формата на свобода на действие в политиката. Без да е длъжен да се отчита пред обществеността, която понася основната част от финансовите разходи за войната, диапазонът на политиката на Путин се определя от конкуриращите се интереси в малкия му вътрешен кръг. А този предимно военен и разузнавателен елит е напълно съгласен с войната: за тях ползата от обединяването на съветските територии далеч надхвърля временните разходи, които те възприемат. Някои от тези елити настояват за по-нататъшна ескалация, като например пълна военна мобилизация на руското общество. Настоящата концентрация на власт в консервативните елити на Русия показва, че империалистическата външна политика на Кремъл се простира далеч отвъд ръководството на Путин.

Западът се държи така, сякаш не осъзнава това второ предимство, като погрешно оценява Русия по собствените си критерии. В съзнанието на западните лидери съществува праг на военна цена, изразяваща се в жертви или съкровища, който би принудил Русия да отстъпи: ако само Украйна получи още един пробив, Русия може би ще прогледне и ще се съгласи да направи някои компромиси. Това, което Байдън и европейските му съюзници забравят, е, че авторитарните лидери не са изправени пред същия обществен натиск като лидерите на демократичните режими. Отрезвяващите образи на войници, които се връщат у дома в чували с трупове, са пагубни за демократичните президенти, но са без значение за лидерите, които не разчитат на обществена подкрепа, за да останат на власт. Никакъв брой жертви няма да смекчи сърцето на руския фараон.

Какво означава това за Украйна?

Означава, че Русия няма да отстъпи. Има една руска народна поговорка, според която първият крем в партидата обикновено не се получава - с други думи, за да успееш в нещо, обикновено са необходими проби и грешки. Изглежда, че същото важи и за военните ѝ кампании. От съветско-финландските войни до Чечня Русия има история на първоначално неуспешни военни кампании, които успяват на втория опит.

Дори ако Украйна прогони всички руски войници от земята си, агресията на Русия няма да приключи. Русия ще продължи да предявява претенции към територията на Украйна и ще ги подкрепя със заплахи, периодични изстрелвания на ракети и гранични сблъсъци. Няма такова нещо като решителна победа за защитника. Решителната победа предполага унищожаването на нападателя, за да не се върне той след кратка почивка. Унищожаването на волята или дългосрочния капацитет на Русия да завземе нейната земя е нещо, което за Украйна не е опция. При наличието на агресор, неподдаващ се на международен или вътрешен натиск, слабият мир, подкрепен от модерна система за противоракетна отбрана и военни от световна класа в готовност, може би е най-добрият резултат, на който Украйна може да се надява.

Украйна знае това, въпреки че западните ѝ поддръжници все още се надяват на добронамерено споразумение чрез преговори. Това, от което се нуждае Украйна, е да се подготви за дълъг период от време, да укрепи отношенията си с допълнителни потенциални съюзници и да продължи да развива собствената си отбранителна индустрия. Единственият начин, по който Украйна може да постигне траен мир, е да натрупа най-големите оръжия, които може да намери.

Олга Чиж изследва политическото насилие и репресивните режими. Тя е асистент в катедрата по политически науки в Университета в Торонто.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.