Приднестровието в дилема между Русия и Украйна

На кратко разстояние с кола от южната граница на Украйна стотици руски войници охраняват огромен склад за боеприпаси от съветската епоха в отцепническия регион на Молдова - Приднестровието.

Това депо, тези войници и този проруски сепаратистки регион са под все по-голям глобален контрол.

През последните няколко седмици между Русия, Украйна и Молдова прехвърчаха обвинения относно предполагаеми заговори за дестабилизиране на Молдова и предупреждения за възможността тук отново да избухне конфликт.

Премиерът на Молдова Дорин Речан каза, че руските войски трябва да бъдат изгонени от региона на фона на предупрежденията на президента Мая Санду, че Москва планира да свали нейното прозападно правителство. Междувременно Русия говори за заплахата от нападение под "фалшив флаг" от страна на украинските сили – и предупреди, че всяко нападение срещу нейните войски в Приднестровието ще се разглежда като нападение срещу самата Русия.

Много западни анализатори посочват, че Приднестровието може да осигури на Русия друга точка за влизане в Украйна, принуждавайки украинските войски да се отдалечат от други зони на бойни действия.

Така че Приднестровието - контролирано от проруските сепаратисти след гражданската война в Молдова през 1992 г. - е наблюдавано внимателно в световен мащаб, но също и от тези, които са много по-близо до дома.

Предупрежденията и заплахите за нов конфликт тук тегнат над село Моловата Ноуа.

Това е малък молдовски анклав, притиснат до територията на Приднестровието и отделен от останалата част на Молдова от река Днестър. Ако жителите на Кишинев се чувстват уязвими, жителите на Моловата Ноуа се чувстват напълно открити към опасност.

Много от по-възрастните мъже тук са се били с проруските сепаратисти за тази земя преди 30 години. Сега се чудят дали пак ще трябва да се бият тук.

В петък ветерани от този конфликт се събраха в Моловата Ноуа за ежегодно поклонение през контролната линия в Приднестровието, за да почетат загиналите. Две дузини мъже във военни униформи, ярки медали на гърдите и мрак зад очите. Сред тях 62-годишният Влад Унтила.

"Имаме късмет, че Украйна ни защитава в момента", казва той пред BBC, "но ако започне в Молдова, ние сме готови да защитим тази територия отново".

Техният конвой от автомобили си проправя път по безлюдния черен път от Моловата Ноуа към отцепилата се проруска територия - преминавайки във вражеска територия, както направиха преди три десетилетия.

"Вижте как ни гледат", изръмжава Влад, докато колата му наближава руския КПП. Група въоръжени войници наблюдават конвоя, докато превозва мъже в молдовски военни униформи към сепаратистка територия, затваряйки си очите за този привличащ вниманието ежегоден ритуал.

"Огледайте се наоколо", казва Влад, "Тук се бихме – всичко беше бойно поле."

Сега тесният черен път пресича тихата местност, оградена от кафяви полета и счупени зимни дървета.

"Трудно е, защото се чувствам заплашен в собствената си страна", включва се приятелят му Константин. "Това е моя собствена земя и въпреки това не мога да се разхождам свободно тук".

На кратко разстояние с кола отвъд контролно-пропускателния пункт, скрит в къпини отстрани на пътя, е първата спирка на поклонението - обикновен син кръст, направен от метални стълбове.Той отбелязва мястото преди 31 години, където е убит местен кмет. Ветераните се събират с гирлянди от цветя и пластмасова бутилка, пълна с вино, за да вдигнат тост за загиналите си другари. Те следват следите от бледосини паметници, осеяни през тази територия, повтаряйки ритуала на всяка спирка, почитайки своите другари, братя и сестри и приятели.

"И двамата бяхме снайперисти", спомня си Влад, на мястото, където беше убит приятелят му Васеа. "Стреляха по нас от онзи хълм там, от танк. Един от осколките го уцели във врата. Той падна на земята и умря в ръцете ми."

Докато ветераните минават покрай местно молдовско училище, учениците излизат да ги поздравят, водени от тяхната директорка Татяна Роска.

"Тук през 1992 г. имаше големи битки", казва Татяна. "И все още има дълбоки рани в душите на хората. Много ни е страх: знаем какво означава война и не я желаем на никого."

Един от нейните ученици казва, че е готова да хване оръжие, ако конфликтът избухне отново, както направиха баща й и дядо й преди 30 години.

Но лоялността тук - както и в останалата част на Молдова - е усложнена от историята, географията и икономиката.

Тук, от другата страна на река Днестър, притегателната сила на молдовската идентичност се противопоставя на привличането на субсидирания руски газ от Приднестровието.

Икономическата пропаст с останалата част от страната се разшири от началото на войната в Украйна, след като Москва спря доставките на газ за Молдова миналата година.

"Ще бъда честен", казва кметът на Моловата Ноуа Олег Газеа. "Много е трудно да се убедят хората, че животът в Молдова е по-добър, когато плащат малка част от цената на газа тук."

"Не можем да говорим за свобода и по-добър живот и в същото време им кажете да минат през реката и да платят 30 пъти повече за сметките си - те ще ни кажат: вие луди ли сте? Но има скрита цена за евтиния газ - тя купува тяхната подкрепа."

Някои хора тук твърдо вярват, че Москва не е военна заплаха, а икономически съюзник - и че президентът Мая Санду е тази, която провокира война, като се сближава със Запада.

"Приднестровието наистина се застъпва за нас", казва ми 59-годишната Мария Урсаки. "Но Молдова е разочарование. Хората се страхуват да дойдат през реката, за да говорят с нас: там имат граничен контролен пункт и ни проверяват чантите. Кишинев не ни вижда."

Пристигайки обратно в Моловата Ноуа, ветераните завършват своето поклонение на селския площад, като полагат червени карамфили на мемориала на замразения конфликт тук.

През годините, откакто се бият с проруските сепаратисти, децата им са израснали с руски войници, руски език и руска икономическа подкрепа.

"Ние, по-възрастните мъже, все още ще формираме сърцето на всяка съпротива", ми казва Влад, "дори с участието на по-млади мъже".

Спомените от миналото, които витаят в този малък молдовски анклав, се изострят от нарастващите страхове за бъдещето.