Преди да има Тръмп, Орбан, Джонсън, имаше само Силвио Берлускони

Преди да има Доналд Тръмп, преди Виктор Орбан, преди Борис Джонсън, имаше само Силвио Берлускони.

Милиардерът медиен магнат, който почина в понеделник на 86-годишна възраст, превърна своята знаменитост в магнит за забравените граждани в Италия, печелейки четири мандата като министър-председател и изковавайки трайно политическо влияние. Бивш певец на круизен кораб, той написа ръководството за популизма, който днес предизвиква либералните демокрации по света. От опънатата му външност с перманентен тен, до подигравката му с жените, призивите му срещу имигрантите, злоупотребата му с политическа власт за насърчаване на личните му бизнес отношения и конфронтацията му със съдилищата, Берлускони беше самият модел на съвременния десен популист.

Берлускони се издигна на власт през последните две десетилетия на 20-ти век, когато телевизията беше доминиращата медия. Притежаването му на първата частна мрежа в страната му позволи да бомбардира италианците с посланието си, полагайки основите на политиката в ерата на Twitter и Instagram. Неговата бизнес империя също включваше вестник, списания, радиостанция, издателство и футболен отбор. По време на деветте си години в Palazzo Chigi - най-много от всички следвоенни премиери - той контролираше и държавната телевизия.

Берлускони стартира политическата си кариера, когато връзките му загубиха влиянието си в огромен скандал с подкупи, който срина следвоенната управляваща класа в Италия. Реши, че трябва да смени платното. Той не беше обвързан с политика или идеология. Частно проучване, което той направи по онова време, му показа, че е по-вероятно да спечели кампания вдясно, въпреки че преди това беше свързан със социалистите.

Един банков шеф-ветеран ми разказа за вечеря през 1994 г., свикана от Берлускони, за да информира висшите бизнес лидери на Италия за предстоящото му политическо кандидатстване. Гостите изразили учудване от планираната промяна на политическата принадлежност. „Няма значение от коя партия съм, стига да спечеля“, отговори Берлускони.

Правилата на Берлускони включват осмиване на институции от централната банка до съдебната система. Обвиненията, че е подкупвал съдии, измамил е с данъците си и е плащал на непълнолетни жени за секс - неговите скандални партита "бунга бунга" не падаха от международните заглавия - помогнаха за повишаване на популярността му сред италианците, които не вярваха на елита.

В крайна сметка Берлускони бе замесен в повече от две дузини наказателни дела по време на политическата си кариера. Те включват обвинения в купуване на гласове, секс с малолетни жени, укриване на данъци, лъжа под клетва, подкупи и подслушване. Но той беше окончателно признат за виновен само по едно обвинение: данъчна измама. Той избегна осъждане в останалите след дълги обжалвания, правни промени или изтекли давностни срокове. Той винаги е твърдял, че е невинен обект на лов на вещици от съдебната власт.

От решаващо значение също е, че това, което в крайна сметка изгони Берлускони от поста, не беше политическата опозиция – и собствените му приключения – а пазарите. Той беше принуден да напусне през есента на 2011 г. по време на европейската дългова криза, тъй като в Италия имаше риск от фалит. Докато икономиката се колебаеше, той настояваше, че всичко е наред, защото всички ресторанти в Италия били пълни.

Няма съмнение, че наследството му е в упадък. Непреодолимото желание на Берлускони да бъде обичан означаваше, че той не успя да използва популярността си в годините на власт, за да направи трудните структурни реформи, от които Италия се нуждаеше. Вкоренената корупция само се задълбочи, а икономиката стагнира. Италия остава ниско класирана в глобалните категории за започване на бизнес, преки чуждестранни инвестиции и качество на училищата. Колкото и да е лошо, трайните щети, които той нанесе, идват от начина, по който той показа и нормализира пренебрегването на правилата.

Междувременно медийната империя, която изгради, също намаля. Свикнала да има конкуренция в своя полза в Италия, Mediaset Italia SpA не успя да се адаптира към епохата на стрийминг. Сега сред банкерите в Милано има големи очаквания, че неговите наследници ще я продадат.

И все пак дори в деветото си десетилетие той запази себе си поне политически значим.

Войната в Украйна послужи като напомняне за дългото му две десетилетия приятелство с Владимир Путин. Двамата бяха на почивка заедно, стигайки дотам, че носеха еднакви шапки от меча кожа в една медийна поява. Берлускони многократно поставяше в неудобно положение премиера Джорджия Мелони и коалиционните партньори, твърдейки, че Путин е бил тласкан във войната в Украйна, защото искал да постави „достойни хора“ начело в Киев.

Все пак Берлускони проправи пътя за твърдата десница да дойде на власт, първо като вкара антиимигрантската Лига в основния поток, а след това като улесни възхода на Мелони, като я направи министър на младежта в последното си правителство.

Рейчъл Сандерсън e колумнист на Bloomberg за европейския бизнес, политика и култура, със специален фокус върху Италия, Испания, Гърция, Португалия и Ватикана. Анализът му е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria