Съвременните технологии променят войната в Украйна в полза на отбраняващите се

Седмица след началото на сериозната украинска контраофанзива руската отбрана до голяма степен удържа и е ясно, че украинските военни не могат да разчитат на нов бърз и мащабен успех, подобен на офанзивата в Харковска област от миналата есен, при която бяха освободени до 12 000 кв. км територия.

Това не означава, че контраофанзивата се проваля или дори отслабва: Украинците са постигнали ясни тактически успехи по поне една от осите на атаката и в бъдеще може да им помогне срутването на язовира на хидроцентралата "Каховка", тъй като река Днепър става по-плитка и по-лесна за преминаване нагоре по течението от зоната на наводнението. Липсата на единство сред руските командири е друг потенциален фактор за успех.

Сега е добър момент да си припомним твърдението на някои военни теоретици, че съвременните технологии са променили баланса между нападението и отбраната в полза на отбраната. Тази школа на мислене дава готово обяснение за изненадващия успех на Украйна при отблъскването на руското нашествие, но също така предполага, че многократно порицаваните руски войски може да имат естествено предимство, когато се изправят пред сегашното украинско нападение.

Както посочват Сет Джоунс, Александър Палмър и Джоузеф Бермудес в изложение за Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон технологичното развитие, което увеличава мобилността, исторически е облагодетелствало нападателя, а това, което увеличава огневата мощ, е помагало на защитника.

Напоследък отбранителните технологии вероятно са постигнали най-голям напредък. Американският военен теоретик Амос Фокс убедително твърди, че маневрата е мъртва като военна стратегия, тъй като съвременната война все повече се води в градовете, а съвременното бойно поле е наситено с технологии за наблюдение, които намаляват мобилността и елемента на изненада. При наличието на безпилотни самолети, които висят навсякъде, е трудно да се придвижваш в открита местност, без бързо да привлечеш артилерийски огън.

Тези фактори допринесоха за успешната отбранителна кампания на Украйна. Така както и изобилието от пехотни противотанкови устройства като Javelin, произведени в САЩ, и NLAW, произведени в Обединеното кралство, както и използването на артилерия с голям обсег (особено HIMARS, произведени в САЩ, с управляеми ракети) и сравнително силна противовъздушна отбрана. Някои от тези компоненти на успеха бяха сравнително евтини: Един танк, дори съветско производство, струва много повече от Javelin или цял рояк безпилотни летателни апарати, предлагани в търговската мрежа.

Относителната безпомощност на руснаците пред модерните отбранителни технологии лишава нахлуващата армия от очакваната свобода на маневриране, прави я тромава там, където скоростта е от съществено значение, и по този начин дава възможност за Харковския пробив. Объркана и деморализирана от огромната съпротива, която среща, руската армия не успява да обърне нужното внимание на собствената си отбрана.

Като пряко следствие от украинския успех в отбраната обаче самата Русия е поставена в отбранителна позиция, тъй като се опитва да задържи завзетата територия. Сега предимствата, предоставени от технологиите за наблюдение и артилерията с голям обсег, играят в нейна полза. Руските войски на терен често са също толкова изобретателни, колкото и украинските им противници, в използването на импровизирани безпилотни технологии, а руската артилерия не е по-слаба от тази на противниковата страна. Генерал Сергей Суровикин, който по време на краткия си мандат като върховен главнокомандващ на руската военна операция предаде град Херсон, защото правилно го оцени като незащитим, продължи да прекарва месеци в планиране и изграждане на няколко отбранителни линии, като понякога плашеше руските войници с това колко далеч стигат.

Отбраняващата се руска армия разполага и с противовъздушна отбрана, която се е адаптирала към използването от страна на Украйна на управляеми ракети западно производство, както и с огромни възможности за водене на електронна война, според неотдавнашен доклад на британския Кралски институт на обединените служби.

Руската електронна война (EW) остава мощна, като приблизително е разпределена на поне една голяма система, покриваща всеки 10 км от фронта. Тези системи са силно ориентирани към поразяване на безпилотни летателни апарати. Загубите на украински безпилотни летателни апарати остават приблизително 10 000 на месец. Руската електронна война очевидно постига и прихващане и дешифриране в реално време на украинските 256-битови криптирани тактически комуникационни системи Motorola, които са широко използвани от въоръжените сили на Украйна.

В известен смисъл както руските, така и украинските военни са по-скоро в стихията си, когато се защитават, отколкото когато нападат. Първата седмица на дълго отлаганото украинско нападение показа, че украинските военни не успяват да използват елемента на изненада навсякъде, където се опитват да упражнят натиск.

По протежение на 1000-километровата фронтова линия те бяха очаквани и макар че руските войници се опасяваха от новите западни танкове и други бронирани машини, доставени наскоро на Украйна, първите загуби на германските Leopard и американските Bradley показаха, че те едва ли са неразрушими.

Деморализирани или не, редовните руски военни не се разбягаха при вида на настъпващите украинци, които имаха проблеми да пробият дори първата отбранителна линия. Единственото значимо изключение засега е някогашният Vremivka Salient, който излизаше на украинска територия в югозападната част на Донецка област. Според официалните доклади на украинците, подкрепени от руските канали в Телеграм, той е почти заличен, тъй като украинците са превзели няколко села, изтласквайки нашествениците към втората им отбранителна линия. Украинските сили са напреднали леко и в района на град Бахмут, за който съвсем наскоро претендираха руските сили.

Единствената надежда на украинските военни за придобиване на елемент на изненада се крие в бързите промени на терена след разрушаването на язовир "Каховка". Изглежда, че руските отбранителни планове не включват такъв сценарий.

Задачата на руснаците е да се застраховат срещу подобни изненади и да запълнят възникващите пробойни в отбраната си чрез привличане на резерви. Изглежда, че руското командване се чувства сравнително комфортно с този начин на действие - в противен случай министърът на отбраната Сергей Шойгу не би предприел сериозен ход срещу многобройните нередовни и полуредовни части, които се сражават заедно с руските военни от началото на инвазията. Той нареди на всички членове на тези части да подпишат договори с министерството, постановявайки трансформация, каквато самата Украйна претърпя след първите сражения срещу Русия през 2014 г: Доброволческите й батальони са напълно интегрирани в редовната армия.

Евгений Пригожин, основател на наемническата армия "Вагнер", отговори предизвикателно, като заяви, че неговите войници няма да подпишат никакви договори "с Шойгу". Но пък "Вагнер", изтощен от 220-дневната битка за Бахмут, няма роля в отбранителната кампания, поне засега. Това дава увереност на Шойгу, който отдавна търси начин да неутрализира Пригожин, да се опита да го отстрани в собствена миниконтраофанзива. Но за да успее да затвърди контрола, министърът трябва да осуети украинското настъпление, като разчита почти изцяло на редовни и послушни сили. В известен смисъл обаче тези византийски интриги в руското командване представляват най-голямата надежда на Украйна: Когато силите на противника не са обединени от обща цел, те не могат да бъдат равномерно силни, колкото и да се опитват.

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria