Бунтът на Пригожин предвещава поражението на Русия

Бунтът на "Вагнер", наемната армия, основана от петербургския ресторантьор Евгений Пригожин, едва ли е изненада след месеци на подигравки и присмех, отправени към военните лидери в Москва. Но по своето време - в разгара на украинската контраофанзива - тази очевидна възстановка на марша на Бенито Мусолини към Рим от 1922 г. може да предвещава поражението на Русия в започнатата от нея война.

В петък сутринта Пригожин публикува дълъг видеоклип в Телеграм, в който твърди, че инвазията в Украйна е започнала преди всичко заради суетата на министъра на отбраната Сергей Шойгу и бизнес интересите на корумпирана олигархия. Той твърди, че руската армия отстъпва и губи 10 пъти повече войници, отколкото би загубила при по-добро военно ръководство. Руски дисиденти са хвърляни в затвора в продължение на години и то заради доста по-малко от казаното от Пригожин. За "дискредитиране на армията" руският наказателен кодекс предвижда максимална присъда от 15 години затвор.

Няколко часа по-късно Пригожин обвини Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, че са наредили ракетен удар по лагери на Вагнер дълбоко зад руските линии. През нощта неговите войски завземат контрола над военни и административни сгради в южния руски град Ростов. Там Пригожин се срещна с двама висши руски генерали и поиска Шойгу и Герасимов да му бъдат предадени, като заплаши, че в противен случай ще тръгне към Москва. "Елате и си ги вземете", контрира със смях генерал-лейтенант Владимир Алексеев, заместник-ръководител на руското военно разузнаване.

Така колоната на Вагнер се придвижва към Воронеж, като камионите ѝ се смесват с цивилни коли по магистралата, за да затруднят атаката от въздуха. Пригожин твърди, че силите му наброяват 25 000 бойци, макар че реалният им брой вероятно е по-малък от 10 000. Вагнер е обезкървен от 220-дневната борба за Бахмут и заминаването на почти всички оцелели осъдени, които Вагнер е имал право да вербува от затворническите лагери. Въпреки това закалените в битките наемници не срещат никаква съпротива, докато се придвижват през вътешните райони на Русия.

Това вероятно ще се промени. В събота сутринта Владимир Путин произнесе тежка петминутна реч. Без да назовава името на Пригожин, той го обвини в предателство и в нанасяне на удар в гърба. Путин каза, че през нощта е разговарял с военните командири и е дал заповед да се сложи край на бунта.

Месеците на ненавист се превърнаха в действие - макар и саморазрушително - след като Вагнер спечели градовете Соледар и Бахмут в Източна Украйна - единствените успехи на руската зимна офанзива в Украйна. Когато Вагнер се оттегли, за да ближе раните си, Шойгу използва възможността да поиска всички наемни войски да подпишат договори с неговото министерство. Пригожин отказва и е изместен настрана, а доставките на Вагнер са прекъснати от военните. Редовните части отблъскват украинската контраофанзива без помощта на Вагнер и досега не са претърпели сериозни поражения. Без активна роля в конфликта частната армия на Пригожин става скъпа за поддържане и безполезна като подкрепа - основната ѝ функция за Пригожин, който я основава, е за да се бори за концесии за ресурси в Африка и Близкия изток. Вместо да се скрие в сянката, ресторантьорът, превърнал се в полеви командир, се впуска в действие.

Авторитетът на Путин беше подкопан от немарливото провеждане на инвазията в Украйна, но той не е Луиджи Факта, италианският министър-председател, който беше безсилен да спре Мусолини да завземе властта, нито пък е крал Виктор Емануил III, който позволи на фашисткия лидер да вземе властта. През последното десетилетие Пригожин е изградил силни връзки във военната върхушка, но те едва ли са достатъчно дълбоки, за да позволят опитът му за преврат да успее. Двама от някогашните му военни съюзници, армейските генерали Сергей Суровикин и Алексиев, са записали видеоклипове, в които осъждат бунта и призовават бойците на Вагнер да се въздържат. Службите за сигурност, като всемогъщата ФСБ, са враждебно настроени към Пригожин, бивш затворник без военно образование или опит в сферата на сигурността. Късно в петък ФСБ откри наказателно дело срещу него, а Главната прокуратура започна официално разследване.

Популистката реторика за "марш за справедливост" за "спасяване на Русия", която Пригожин разгърна сред абонатите на своята мрежа от канали в Telegram, напомня на призивите на Мусолини към ветераните от Първата световна война в Италия: Той им казва, че тези, които са били в окопите, заслужават правото да ръководят Италия и да заменят нейния корумпиран елит. Но народната подкрепа за шефа на "Вагнер" в Русия е съмнителна. Руските ултранационалисти го презират, не на последно място защото е евреин; те са го нарекли гарсон заради бизнеса му с ресторанти и кетъринг. Няма индикации, че той може да бъде популярен сред обикновените руснаци - репутацията му е по-скоро на ексцентричен гларус или криминален авантюрист, отколкото на герой; с дрезгав глас и особено кръвожадно чувство за хумор той е далеч от оратора, какъвто е бил Мусолини.

С други думи, няма много причини, поради които Пригожин да разчита на триумф, подобен на този на Мусолини, въпреки че опитната бойна сила, способна на страховито поведение в градски условия, не може да бъде пренебрегната. Въпросът сега е как Путин може да предприеме действия за неутрализиране на тази заплаха и да утвърди властта си, без да застрашава военните усилия в Украйна. Ходът на Пригожин вече предизвиква много празнично вълнение в Украйна и дори някои руски либерални опозиционери, особено милиардерът в изгнание Михаил Ходорковски, го подкрепят, не защото са му фенове, а защото имат общ враг. В края на краищата самият Путин позволи на наемническата армия на Пригожин да процъфтява и да води важни битки в Украйна. Потискането ѝ е най-малкото голяма загуба. То е и тест за лоялност за военните командири и войницие, които вече са деморализирани от относителната липса на успехи в Украйна. Путин сигурно се чуди дали решителната твърдост, необходима за потушаване на опита за преврат, се намира някъде в неговия апарат за сигурност - и ако тя не бъде проявена скоро, украинските войски само ще атакуват с по-голяма сила.

Вероятно Пригожин ще загуби, но бягството му е ясен знак, че Русия не печели в Украйна. Всъщност инвазията все повече прилича на същото приключение като този отчаян "поход на справедливостта".

Целият анализ на сйта на Bloomberg TV Bulgaria