Страните от БРИКС - все повече изглеждат като фен клуб на Пекин

Не може да има много международни срещи на върха, на които правителствен ръководител да стои настрана от страх да не бъде арестуван за военни престъпления, но групата БРИКС постигна това, пише Алън Бийти за Financial Times.

Владимир Путин ще пропусне срещата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка следващия месец в Йоханесбург, тъй като домакините, като страна, подписала Международния наказателен съд, ще трябва да го задържат по силата на заповед за действията на Русия в Украйна. Малко вероятно е да пропусне нещо значимо като политика. Освен много предизвикателна реторика срещу богатия свят, една от основните теми ще бъде едва скритото напрежение около ролята на Китай.

Държавите в БРИКС сега изглеждат сериозно изкривени. Изобретена от икономистите на Goldman Sachs през 2001 г. като маркетингов инструмент, групировката се превърна в политическа единица, когато четирите държави (Южна Африка се присъедини по-късно) проведоха първата си среща на върха през 2009 г. Дан Сюриак, бивш заместник-главен икономист в търговския отдел на Канада и сега старши сътрудник в мозъчния тръст Център за иновации в международното управление, току що публикува хвърляща светилина статия за икономическите основи на БРИКС. Той отбелязва, че само случайно стечение на обстоятелствата в края на 1990-те и 2000-те години е накарало страните в групата да изглеждат смътно равнопоставена, дори само като стремеж.

Докато евтиното производство в Китай се облагодетелстваше от икономическите реформи на Дън Сяопин, Русия и Бразилия излизаха от икономическия хаос (Русия след падането на комунизма, Бразилия след стабилизирането на валутата след 1994 г.), за да яхнат бума на суровините от 2000-те години. В Индия имаше изблик на растеж след икономическата либерализация, която последва кризата на платежния баланс през 1990-91 г. Южна Африка беше подсилена от края на апартейда през 1994 г.

Но през 2000-те и 2010-те само Китай успя да се придвижи по някакъв значителен начин към статута на член на богатия свят, като възприе технологичния напредък, за да се превърне в икономика, основана на знанието. Другите останаха приковани към модели с нисък растеж, прекалено зависими от суровините, а политическият им апарат беше затруднен от различни комбинации от политическа дисфункция и корупция.

Китайската икономика сега съперничи на тази на САЩ - тя е по-голяма от гледна точка на паритета на покупателната способност - и нейният размер и доход финансират войнствена външна и военна политика, припомня в свой анализ Bloomberg TV Bulgaria.

Идеята за нова валута на БРИКС, обсъждана по-специално от бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, е по същество фантазия: юанът е единствената от петте международни валути с някаква значима задгранична роля. Страните от БРИКС създадоха сравнително малката New Development Bank, която досега е отпуснала заеми за 32,8 милиарда долара, докато Китай вероятно е отпуснал двустранно около 1 трилион долара. Неговата инициатива „Един пояс, един път“ не само изгражда инфраструктура и цифрови проекти, но също така има за цел търговско и политическо привеждане в съответствие.

Подкрепата на Китай за други членове на БРИКС също не е безусловна. Дори да оставим настрана дългогодишното военно съперничество с Индия, докато Китай предоставя на Путин дипломатическо прикритие след нахлуването в Украйна, Москва на практика плаща за това, като продава на Пекин руски петрол под цената на световния пазар.

В геополитически план Китай също дисбалансира клуба. Тя е в икономическо, технологично и стратегическо съперничество със САЩ, докато други членове на БРИКС се опитват да поддържат добри отношения с Брюксел и Вашингтон. Бразилия иска достъп до европейските потребители чрез финализиране на търговско споразумение между ЕС и южноамериканския блок Меркосур; Индия е част от алианса за сигурност на САЩ Quad в Азиатско-Тихоокеанския регион. Ако Пекин се опита да принуди останалите членове на БРИК да се откажат от своята необвързана стратегия и да се присъединят към ориентиран към Китай лагер, напрежението в групировката ще стане интензивно.

Китай обсъди идеята за разширяване на БРИКС миналата година - Южна Африка твърди, че повече от 40 държави са заинтересовани да се присъединят - но други съществуващи членове, включително Бразилия, изглеждаха явно неохотни. Ако влязат нации, които са обвързани с Китай чрез дългови или инвестиционни връзки, БРИКС ще изглежда все по-малко като ръководна група за нововъзникващия свят, а повече като фен клуб на амбициозен хегемон.

Ако страните от БРИКС останат група за натиск, обединена от негодувание срещу прекомерната сила на САЩ чрез санкции или военна намеса, те могат да бъдат сплотени, ако не и особено конструктивни. Ако групата се опита сама да управлява шоуто, нейните различни икономически перспективи и стратегически интереси ще се превърнат в мощна центробежна сила. Както отбелязва Сюриак, ако имате колекция от нововъзникващи пазари, чиято амбиция е да се превърнат в напреднали икономики и само най-големият наистина е напът да го направи, вие нямате сплотен клуб.

Вече е утвърдена мъдрост да се каже, че групировката БРИКС е изминала дълъг път, откакто за първи път се е събрала като политическа единица. Разбира се, неговата реторика и амбиция са го направили. Несвързаната и небалансирана реалност има още много работа, за да настигне амбицията.