Александър Дугин – изгасва ли светлината на "най-опасния философ в света"?

Един от любимите герои в изследванията за произходът на неотдавнашната външна политика на Москва е пламенният руски идеолог Александър Дугин. С дълга брада, звучен глас и екстровертен характер, Дугин е телегеничен оратор, който лесно се вписва в графата на архетипния руски философ. Той може да бъде различни неща за различните си слушатели - модерен Достоевски, десен Троцки, православен монах, втори Распутин или алтернативен Толстой.

И все пак ролята на Дугин за вдъхновяването на новата агресия на Кремъл като цяло и на пълномащабната война на Русия срещу Украйна в частност е сложна. За разлика от начина, по който често е представян, Дугин не е нито философ с интелектуална новост, нито идеолог с пряк достъп до Кремъл. Той обича да се представя и за едното, и за другото и е популяризиран като дълбок мислител с връзки с Кремъл от своите руски и неруски последователи. Странно е, че някои от критиците му също приемат тези твърдения за истинни.

Дугин е ерудиран полиглот, който може да се изразява прилично на няколко езика. Той е добре запознат със социалната теория, езотеричната литература и нормативната философия. Политическите му възгледи побират различни подходи - от цивилизационизма на Самюъл Хънтингтън до сатанизма на Алистър Кроули, от крайнолевия синдикализъм до крайнодесния традиционализъм и от твърдо реакционни принципи до изрично нонконформистки идеи.

Наричан е с различни имена - от консерватор, марксист, империалист, фундаменталист и геополитик. Повечето от тези етикети са по един или друг начин подходящи, но сами по себе си и неточни. Когато етикетира собствената си идеология, Дугин измисля нови конструкции като "неоевразийство" или "четвърта политическа теория", предназначени да заинтригуват читателите в Русия и извън нея.

Освен това Дугин е увлекателен лектор и събеседник. По време на конференции, токшоута и интервюта той се проявява като ясен, красноречив и отзивчив. Той откровено признава своята крайно нихилистична позиция. Дугин открито призовава за световна антилиберална революция, постоянно предсказва края на международния ред и с готовност обяснява пълното си отвращение от Запада.

През 90-те години на ХХ век Дугин дори гордо се представя за фашист. Той неведнъж възхвалява представителите на германския нацизъм и неговите съюзници. Напоследък обаче Дугин се въздържа да изразява публично симпатиите си към историческия европейски фашизъм. Вместо това сега той се представя за "антифашист".

През последните 35 години Дугин публикува огромно количество текстове. Той и неговото обкръжение са публикували десетки книги на различни езици и са направили стотици изявления в различни формати в най-различни руски и неруски медии, публични места и социални мрежи. Зашеметяващото количество на изявленията на Дугин - а не тяхната ограничена задълбоченост, съмнително качество и странни твърдения - го направиха известен.

Сега Дугин се възприема в целия свят като един от най-забележителните представители на съвременната руска политическа мисъл. Неговото публицистично присъствие, войнственото говорене и реторичните му умения накараха много наблюдатели да видят в него вдъхновителя на възраждането на руския империализъм и антизападния завой на Москва. През последните 15 години Дугин е наричан "мозъкът на Путин" и "най-опасният философ в света".

Философските изказвания и политическите идеи на Дугин обаче са просто руски преводи или преформулиране на различни по-стари, неруски, антирационални и антииндивидуалистични философски дискурси. Всеки, който е запознат с класическата геополитика, интегралния традиционализъм, международния окултизъм, немската консервативна революция, френския постмодернизъм, европейската нова десница и други алтернативни мисловни школи, ще изпита постоянно дежа вю, когато слуша Дугин

Читателите, които не са запознати с тези концепции, могат да го възприемат като оригинален руски философ. Но това, което той обявява за своя собствена "неоевразийска" или "четвърта политическа" теория, до голяма степен е копи-пейст от спорни и маргинални теоретици и философи от чужбина. Смесицата от нихилистични фантазии, фашистки мечти и тоталитарни планове на Дугин не съдържа почти нищо ново за изследователите на неруския ултранационализъм, антидемократизъм и нелиберализъм.

Донякъде подобна измама съществува и по отношение на често твърдяното влияние на Дугин върху вземането на политически решения в Русия. Със сигурност някои хора от обкръжението на руския президент Владимир Путин, като дългогодишните му сътрудници от КГБ Виктор Черкесов и Владимир Якунин, са проявявали документиран интерес към трудовете на Дугин.

В миналото някои от най-крайните изказвания на Дугин предвещаваха днешната реторика на кремълските пропагандисти. През 2014 г. в скандално видео представяне Дугин призовава руснаците да "убиват, убиват, убиват" украинците. През 2015 г. той твърди, че "войната е нашата родина, нашата стихия, нашата естествена и родна среда, в която трябва да се научим да съществуваме ефективно и победоносно". Други по-стари изказвания на Дугин също са изглеждали скандални по онова време, но днес трудно могат да ни изненадат.

Въпреки това нарастващото съвпадение между дискурса на философа и реториката на Кремъл, особено след 2022 г. не бива да се тълкува прекомерно. Нарастващата близост е очевидна, но все пак недостатъчна, за да се твърди, че съществува пряка причинно-следствена връзка между Дугинистките идеи и Путиновата политика. Излиза, че през последните десетилетия Дугин е имал по-добро предчувствие за това накъде върви постсъветска Русия, отколкото много академични изследователи. Той е бил по-скоро пророк, отколкото подбудител на тези тенденции.

Това, за което Дугин и неговите последователи допринесоха от 90-те години насам, е все по-голямото отравяне на руските медии и интелектуален дискурс с дуалистични, конспиративни и съдбовни идеи. Техните разкази за вековната враждебност на Запада към Русия, за неизбежната последна битка между традиционните сухоземни и либералните морски сили, за предполагаемото подриване на руското общество от зли чужди сили и т.н. косвено допринасят за радикализирането на режима и политиката на Путин. В това Дугин и неговите последователи са подпомагани от десетки други реакционни, фашистки, расистки и ултранационалистически руски писатели и коментатори.

Заедно те извършиха нещо подобно на това, което направи германската т.нар. консервативна революция по време на Ваймарската република в междувоенния период. Вместо да влияят пряко на партии, политици, бюрократи и дипломати, те създадоха атмосфера, в която насилствените вътрешни репресии и въоръжената външна агресия изглеждат естествени.

Малцина руски ръководители повтарят дословно идеите на Дугин, а още по-малко са чели книгите му. Като се има предвид по-ранното утвърждаване на фашизма от страна на Дугин, само избрани руски служители биха признали, че са впечатлени от него.

Независимо от това руската крайна десница успя да даде решаващ принос за антизападния завой на Русия през 2007 г., за нахлуването в Украйна през 2014 г. и за мащабната агресия през 2022 г. В продължение на повече от три десетилетия Дугин и неговите последователи неуморно изразяват открито империалистически, радикално националистически и параноични антизападни идеи.

Когато Путин обяви своята инициатива срещу Запада преди 15 години, анексира Крим преди почти 10 години и започна мащабна война преди почти две години, на много руснаци не беше необходимо да се обяснява защо тези действия биха били нужни. Руската крайна десница, с Дугин като неин философски патриарх, вече го беше направила.