"Пулсът на Украйна" - кошмарът на военните действия от първо лице

Бесарабска българка Тетяна Станева, която е режисьор, представи в петък филма си за войната "Пулсът на Украйна". Вече две години тя преживява от първо лице кошмара на военните действия. В студиото на предаването "Брюксел 1" Тетяна Станева разказа много интересни факти.

"Аз се събудих от звън от българските медии, всички медии ми звъняха. Преди това имаше няколко дни, когато хората питаха, звъняха, питаха: "Как чувстваме?; Как - чакаме?". Всички говореха за 16 февруари. И всъщност, и ние си говорихме между приятелите, ама все едно ние не можахме да предположим, че чак така ще бъде. Шокът, който с нахлуването ни нападна, в момента на 24 февруари, като се събудихме всички, нямаше предел. Шокът въведе хората в паника. Почнаха да бягат, почнаха да се редят опашки край супермаркетите, край моловете, край аптеките. Хората купуваха различни стоки", започна разказа си тя.

"Ние разбрахме, че вече е късно да търсим път, защото всичко е червено, наникъде не можеш да отиваш. Беше честно казано страшно, защото ти нямаш никаква информация как ще действат, не разбираш Разбираш само, че е опасно да оставаш в голям град и то в столицата. Аз там заварих войната и разбирам, че ако ще бомбардират, трябва да бягаш някъде в предградията. И така избрахме най-бързия път, по който можахме да отидем в предградието на Киев при една роднина.  Отидохме в бомбоубежище", продължи Станева пред Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ сега животът на украинците, на украинските българи, а и на всички в Украйна се дели между живот в жилището, работа и престой в бомбоубежището.

Станева сподели, че много пъти е мислела можеше ли светът да избегне "тази катастрофа, която стана".

"Специално подчертавам "светът", защото е виновен светът, целия свят. И сетне като анализирам, ние трябва да отидем по-дълбоко. Да почнем от 2014 г., когато беше окупиран Крим. Когато целият свят затвори очите си и ушите си, и се направи на глух, сляп и ням. И никой нищо не каза. Чудовището не се ражда чудовище. То се подхранва и расте. Ние нахранихме това зло", на мнение е режисьорът.

На въпрос как можеше светът да накаже Кремъл през 2014 г., Тетяна Станева отговори:

Трябва да се върнем още по-рано. 94-та година, когато Украйна дава своето ядрено оръжие, в замяна на това обещание на безопасност от по-силните. Ние си дадохме силата и се положихме на тяхното обещание, че ще ни защитят. Така беше. А всъщност стана, това че единият от този гарант просто ни напада. Това беше най-голяма грешка. Ние трябва да разберем, че винаги пропагандата върви първа, информационната война върви първа и след нея винаги идват танкове. А те хвърляха пари на информационна война и пропаганда. Безброй пари. И години наред. Безброй пари хвърляха на пето-колонически партии.

Можеше ли Украйна да не си дава ядреното оръжие и да не подписва този договор с Кремъл?

"Мисля, че можеше, но всъщност не можеше. Защото ние бяхме една млада държава. Държава още не съвсем откъсната от Русия. Много доверчиви. Много наивни. Въобще, украинците са много миролюбиви. И толкова щастливи, че тази независимост падна на главата ни", смята Станева.

Винаги бяхме потиснати от Съветския съюз и от Русия. Вече 300 години, както казват хората. Защото репресиите ги забравиха, нали? Гладомора го забравиха. А ние помним. Ние имаме още живи свидетели от това, което преживяха, подчерта събеседничката.