Сталин е чудовище? Музеят в Гори разказва различна история

Йосиф Сталин може да е бил един от най-кръвожадните диктатори в света, но това почти не се споменава в музей, посветен на живота му в родния му град в Грузия.

Музеят на Сталин в Гори, на около 50 мили от Тбилиси, столицата на черноморската държава, е открит през 1957 г. до малката къща, в която през 1878 г. е роден съветският тиранин Йосиф Висарионович Джугашвили. Двуетажната сграда е лесна за намиране — просто вървете по булевард Сталин до парк Сталин и няма как да го пропуснете. Отвън стои статуя на Сталин.

Вътре, властно гледаща надолу по мраморното стълбище, се издига друга статуя. Има бюстове на Сталин и портрети на Сталин, включително как той пуши лула, докато разговаря с майка си. Друг го показва как се разхожда в провинцията с дъщеря си Светлана, която по-късно избяга от Съветския съюз и заклейми баща си като "морално и духовно чудовище".

Въпреки това е рядкост да се чуят подобни разговори в Гори. Мнозина смятат Сталин за местно момче, което се е справило добре. "Той беше човек, роден в бедно семейство в Грузия и успя да застане начело на Русия", казва Георги, собственик на магазин, с неприкрита гордост пред The Times.

Всъщност Сталин е толкова почитан в Гори, че през 2010 г. 20-метрова бронзова статуя на централния площад беше премахната под прикритието на нощта от страх от ответна реакция.

Други музейни експонати включват копие на посмъртната маска на Сталин и селекция от подаръци, които той получава от цял свят. Има лули от Италия, малко сабо от Холандия и огромна ваза от Сибир с надпис "На великия Сталин, от работниците". На долния етаж магазинът на музея продава тениски на Сталин.

Водачите разказват историята на колоритния живот на Сталин, от младостта му като бъдещ свещеник и банков обирджия до дните му като марксистки революционер и дългото му управление над Съветския съюз. И все пак за ГУЛАГ и бързите екзекуции на враговете на Сталин, реални или въображаеми, почти няма дума. Един неинформиран посетител може лесно да си тръгне без да разбере, че той е отговорен за смъртта на милиони свои съграждани във вълна от политически терор през 30-те години на миналия век.

Попитани за очевидния пропуск, гидовете въздъхват. Очевидно ги питат това често. "Всеки, който иска да разбере за ГУЛАГ и политическите репресии, може просто да отвори Google."

Освен няколко бегли споменавания в главните зали за безпощадността на Сталин, единствената препратка е в малка ъглова стая, далеч от основната изложба. Няма табели, насочващи посетителите към него, а гидовете дори не намекват за съществуването му. Вътре няколко листа хартия съдържат малко факти и цифри за Големия терор на Сталин.

През 1989 г., на фона на демократичните реформи на Михаил Горбачов, музеят е затворен за кратко. През 2008 г., по време на опитите на президента Саакашвили да отърве Грузия от напомнянията за нейното съветско минало, бяха обявени планове тя да се превърне в постоянна изложба за ужасите на сталинизма. "Този музей е типичен пример за съветска пропаганда и се опитва да легитимира най-кървавия режим в историята", гласеше табела на вратата.

Плановете обаче така и не бяха реализирани и знакът беше премахнат, след като партията "Грузинска мечта", която беше обвинена, че е върнала страната обратно в орбитата на Москва, дойде на власт през 2012 г.

Повече от 70 години след смъртта му, наследството на най-известния син на Гори продължава да провокира напрежение в Грузия. Мненията често са противоречиви. "Повечето грузинци се гордеят със Сталин, но признават, че той е бил тиранин, отговорен за смъртта на много невинни хора", се казва в доклад на US Aid през 2022 г. след провеждане на национално допитване. Парадоксално е, че около 80% от грузинците искат да се присъединят към ЕС.

През януари жена, чиито роднини бяха убити при съветските чистки, напръска боя върху икона с образа на Сталин в катедрала в Тбилиси. В отговор националисти се опитаха да щурмуват апартамента й.

В Гори обаче благоговението пред Сталин е дълбоко. "Дядо ми е бил заточен в Сибир от Сталин, защото е бил пленен от нацистите по време на войната", казва Зураб, местен жител. "Той прекара десет години там, преди да го пуснат у дома, след смъртта на Сталин."

Но дали Зураб мрази Сталин? Той просто свива рамене. "Не, дядо никога не е казал лоша дума срещу него. И аз го правя - нямам какво лошо да кажа и за Сталин."