Ако Русия постигне успех в Украйна, Грузия и Молдова ли са следващите?

Докато не завърши войната между Русия и Украйна и не видим какъв е резултатът, е малко вероятно някоя следваща бивша съветска република да се озове в положението на Украйна, но ако тази война завърши с относителен успех на Русия и бъде постигнат мир - следващите на картата не са страните от НАТО, а Грузия и Молдова, коментира Пламен Димитров от "Българско геополитическо дружество".

След плана на САЩ за мир в Близкия изток е най-лесно да се допусне хуманитарната помощ, но е по-трудно да се убеди Израел да изтегли войските си, преди да е „унищожил“ „Хамас“, а „Хамас“ от своя страна трудно ще се съгласи да пусне заложниците, тъй като това е един от малкото лостове, с които разполага, каза Димитров. Големият проблем в конфликта е, че не могат да бъдат отделени бойците на „Хамас“ от цивилното население в Газа, от което произтичат множеството цивилни жертви, които наклониха общественото мнение в Запада.

Признаването на палестинска държава от няколко европейски страни е резултат именно от това обръщане на общественото мнение. Това обаче не означава, че би било възможно учредяването на такава държава. Гостът обясни, че има две основни пречки за това. Първата е свързана с това, че всяка държава трябва да има територия, а в двата анклава има сериозно разделение. Другият проблем идва с нуждата от легитимно правителство, управляващо евентуалната палестинска държава, което също е трудна задача, имайки предвид политическата сила на „Хамас“.

Обръщането на нагласите се вижда доста ярко в САЩ, които бяха най-твърдият съюзник на Израел, но се наблюдава отстъпление от тази позиция, което се дължи на предстоящите избори. Президентът на САЩ Джо Байдън бива критикуван и от застъпниците на Палестина, и от Израел. Мирното предложение е опит за излизане от тази ситуация, а ако мир не бъде постигнат, би бил предизборен проблем за Байдън.

Позволението на Запада, предоставено на Украйна, да използва предоставените ѝ оръжия за удар по цели на руска територия е политически жест, но той няма да доведе до обрат на бойното поле. Гостът обясни, че тези оръжия имат малък обсег и Украйна не би имала възможността да нанася големи щети по руски градове с ракетни удари. Посланието, което Запада изпраща е, че ако се наложи подкрепата на Украйна може да бъде засилена.

Междувременно Китай отказа да присъства на мирната конференция в Швейцария, тъй като Русия не е поканена на тази среща. Китай смята, че ако изпрати делегати на тази среща, то би изглеждало, че заема позицията на Украйна. Гостът обясни, че азиатската страна се опитва да се позиционира като голяма сила, която не заема страна. Въпреки това Китай предоставя икономически излаз на Русия на фона на санкциите. Западът разчита на азиатската страна да усмирява Русия и да поддържа войната в определени граници.

Вижда се завой към Москва от страна на Грузия с приемането на закона за чуждестранните агенти и финансирането на НПО. Гостът обясни, че почетният представител на управляващата партия държи властта в Грузия, като има спекулации за близките му отношения с Кремъл. Виждаме този завой в страната, тъй като се опасява, че за разлика от Украйна, не би издържала много време при евентуална руска инвазия.

Зад събитията в Грузия може да се крият и вътрешнополитически мотиви, като управляващите целят да ограничат финансирането на опозицията, тъй като предстоят избори в страната.

„Докато не завърши войната между Русия и Украйна и не видим какъв е резултатът, е малко вероятно някоя следваща бивша съветска република да се озове в положението на Украйна, но ако тази война завърши с относителен успех на Русия и бъде постигнат мир - следващите на картата не са страните от НАТО, а следващите са Грузия и Молдова.“

Гостът допълни, че нападение срещу Молдова или Грузия все още не се възприема като нападение на НАТО и не би прекрачило „червената линия“ на Алианса.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria