Петте предизвикателства пред бъдещия шеф на НАТО

След като Клаус Йоханис се оттегли от надпреварата за шеф на НАТО, пътищата пред Марк Рюте за поста като че ли се изчистват, но с това идват и няколко предизвикателства - войнта Русия-Украйна, евентуалното завръщане на Тръмп на президентския пост на Щатите, Китай.

Франс прес изрежда кои са петте основни от тях.

Перспективата за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом броди из коридорите на НАТО вече месеци наред. Споменът за гръмките му изявления срещу европейските държави от алианса, които според него са виновни за недостатъчното финансиране на собствената си отбрана, е все още пресен в съзнанията.

Нидерландецът Марк Рюте е един от ветераните в политиката и познава много добре Доналд Тръмп, дори успя да спечелин уважението му и направи така, че американският милиардер да се вслушва в мнението му, като заяви, че той е прав по въпроса за липсата на ангажираност на европейците към собствената им отбрана.

"Тръмп беше абсолютно прав" да критикува разликата във военните разходи от двете страни на Атлантика”, заяви Рюте през януари. Но дали ще успее да обуздае непредсказуемия бивш президент на САЩ, ако той се върне на поста в Белия дом след изборите през ноември? Рюте показа готовност да се изправи пред това предизвикателството, приемайки го като нещо напълно сериозно.

Възможното завръщане на Тръмп на власт също прави американската подкрепа за Украйна по-несигурна. НАТО иска да поправи това, като направи военната си подкрепа за Киев защитена срещу всякакви непредвидими политически обрати. Сегашният ръководител на алианса Йенс Столтенберг иска съюзниците на срещата на върха във Вашингтон през юли официално да се ангажират с подкрепа на Украйна в размер на поне 40 млрд. евро годишно, докато това е необходимо.

В същия дух координацията на тази западна военна помощ, която досега беше отговорност на Съединените щати, сега ще бъде отговорност на НАТО. Според дипломат от НАТО целта е да се създаде "устойчива на Тръмп" система.

Но подкрепата на всички 32 страни от НАТО, без Унгария, за този многогодишен финансов ангажимент все още не е сигурна. Италия, например, вече предупреди, че това е изключено. Будапеща е получила освобождаване от всякаква военна подкрепа за Украйна - обещание, което Рюте се ангажира да спази, според унгарския министър-председател Виктор Орбан.

Основната мисия на НАТО е да се подготви за всевъзможни варианти, като се започне с този за евентуална война с Русия. Руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. ускори тази подготовка.

На срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. алиансът прие планове за отбрана, но до момента те са изпълнени само частично. Наложително е НАТО да развие производството си на системи за противовъздушна отбрана, ракети и артилерийски снаряди, подчертават дипломати в Брюксел. От бъдещия генерален секретар ще зависи да гарантира, че алиансът e действително на бойна нога.

Подготовката за една война изисква големи инвестиции и преди десет години, след анексирането на Кримския полуостров от Русия, страните от НАТО се ангажираха да отделят поне 2 % от БВП за военни разходи. Според последни данни, оповестени тази седмица във Вашингтон от Йенс Столтенберг, едва 23 от 32-те държави членки са изпълнили този ангажимент. Нидерландия успя да го изпълни едва тази година и от новия генерален секретар ще зависи да гарантира поне запазването на усилията в момент, когато някои държави, като балтийските страни и Полша, призовават за повече средства.

В географско отношение НАТО е ограничена в евроатлантическата зона. Но Съединените щати неведнъж са призовавали Атлантическия алианс да действа във връзка с нарастващата мощ на Китай.

Подкрепата на Пекин към Москва допълнително засили тези опасения и експертите смятат, че в бъдеще, алиансът ще гледа повече към Азия. Ще бъде необходимо за алианса да "демонстрира своя принос в съревнованието с Китай", като се ангажира например повече в сферата на киберсигурността, космоса и технологиите, заяви преди няколко седмици бившият заместник генерален секретар на НАТО Камий Гранд. / БТА