Западът никога няма да промени позицията на Путин за Украйна

Стратегията на САЩ остана същата след началото на специалната военна операция в Украйна, пише Foreign Affairs. Американските власти искат руският президент Владимир Путин сам да спре конфликта заради редицата санкции, наложени на страната.

Но въпреки че Путин има силата да спре войната, дали някога ще е готов да го направи? Американските политици до голяма степен отговориха утвърдително на този въпрос, твърдейки, че с достатъчен натиск той може да бъде принуден да изтегли войските от Украйна или поне да договори прекратяване на огъня. За да промени изчисленията си, Вашингтон и неговите съюзници наложиха широки икономически санкции на Русия, като дадоха на Украйна военно оборудване и разузнавателна подкрепа и изолираха Москва на световната сцена.

Под тази политика се крие убеждението, че Путин е фундаментално опортюнист. Той търси напред и, когато открие слабост, той напредва, но когато го срещне със сила, той се оттегля. Според тази гледна точка атаката на Путин срещу Украйна е водена както от неговите имперски амбиции, така и от усещането му за слабост на Запада и в Украйна. По думите на президента Джо Байдън, Путин има „страшна жажда за земя и власт“ и очаква, че след като руските сили нахлуят в Украйна, „НАТО ще се разпадне и раздели“. Ако това е диагнозата, тогава правилното предписание е да покажем сила и издръжливост. Увеличете достатъчно разходите за войната и той в крайна сметка ще заключи, че опортюнизмът му не се отплаща, пише още изданието.

Фактът, че войната е толкова извън характера на нормалните рискови изчисления на Путин предполага, че той е взел стратегическо решение за Украйна, от което не желае да отстъпи. Решението му да изпрати по-голямата част от руската армия в Украйна през 2022 г. и след това да мобилизира повече сили, когато първоначалната му атака се провали, показва, че той смята войната за твърде важна, за да се провали. И въпреки цялата цена на решението си да нахлуе, Путин вероятно смята, че цената на бездействието щеше да бъде по-висока – а именно, че Русия нямаше да може да предотврати появата на привързана към Запада Украйна, която може да послужи като трамплин за „цветна революция“ срещу самата Русия.

Ако Путин не успее сега, смята той, Русия е обречена да понесе същите разходи. Като се има предвид, че това вероятно е начинът, по който Путин претегля сценариите пред него, западният натиск едва ли ще се доближи до това да го принуди да промени решението си и да прекрати войната при условия, приемливи за Киев и Вашингтон.