Руснаците са изпращани да умират в "месомелачката", тактиката работи

Рутината в участъка от източния фронт, който Андрий и компанията му защитават, е една и съща всеки ден. В 3 сутринта той се събужда в землянката си и отива да събуди войниците си. След това извършва проверки на техните запаси от боеприпаси и, ако все още има време, хапва нещо преди началото на нов вражески набег призори.

Димът винаги е предвестник - опит на руснаците да прикрият атаката на пехотинци и бронирани машини. Целта им е да прекосят 300-метровия терен, подобен на луна, който разделя двете армии, разположени сред противоположни дървета.

Но рядко стигат до украинските линии. Докато слънцето изгрее в 6 сутринта, сблъсъкът приключва и ничията земя отново е блато от мъртви руснаци и смачкани машини.

"Тактиката им е примитивна", казва 24-годишният лейтенант, докато се приготвя да спи в една хралупа сред дърветата, знаейки, че след няколко часа всичко ще започне отначало. "Но те са безмилостни."

Терминът "месомелачка" се превърна в нарицателно за военната стратегия на Русия в нейната кампания за превземане на Донбас, пишат от The Times. Но дори по стандартите на тази най-изтощителна от всички войни, последните няколко месеца са безпрецедентни по отношение на мащаба на човешките загуби, които Кремъл е готов да приеме в името на постепенните печалби на територия.

Според американското разузнаване август и септември са били най-кървавите месеци от войната досега, с повече от 1200 убити и ранени руснаци всеки ден. Смята се, че Русия засилва атаките си сега, преди настъпването на зимата, когато калните условия и липсата на дървета ще затруднят както пехотните, така и бронираните нападения.

Андрий, парашутист от една от въздушнодесантните бригади, защитаващи линията извън Курахове, град в района на Донецк, изчислява, че между 20 и 30 руснаци са убити по време на всеки от ежедневните им нападения на позицията на ротата му, попадайки под градушка от картечен огън и обстрел.

Въпреки че може да е самоубийствена, стратегията не е без ефект. През последните два месеца Русия спечели територия с темпове, невиждани от 2022 г., според разузнавателната организация с отворен код Black Bird Group.

"Хората, които изпращат в тези нападения, не са истински бойни единици и са зле обучени", казва Андрий, професионален войник от Киев, който се присъедини към армията през 2021 г. и сега е заместник-командир на ротата си. "Но все пак това изчерпва запасите ни от боеприпаси и всеки път някой от нашите момчета е ранен или убит."

"Понякога някой от тях ще премине от наша страна и ще се скрие в границата на дърветата. След това трябва да прекараме остатъка от деня в търсенето му — и след това да ги ликвидираме. Отново, цялата цел на това е да изтощи нашите ресурси и да отклони вниманието ни. Това е грубо, но работи. Преди две седмици успяха да напреднат 500 метра."

Курахове, където бригадата на Андрий е от януари, в момента е мястото на най-тежките боеве в целия фронт от 600 мили. Една трета от всички докладвани руски настъпателни действия през последните дни са извършени около града, каза генералният щаб на Украйна през уикенда.

Важен енергиен и логистичен център, Курахове е на 35 мили южно от Покровск, който също е подложен на продължителна атака от лятото. Превземането на двата града ще осигури необходимата платформа за настъпление към останалата част от Донецка област, приблизително една трета от която Украйна все още контролира.

Курахове бавно се изравнява със земята от руските удари. Около 70 процента от всички сгради вече са или разрушени, или повредени, според местната администрация.

Около 1000 души от първоначалното население от 20 000 са избрали да останат.

"Почти всички местни хора, които срещнах, ни подкрепят", казва 23-годишният Назар Войтенков, пресаташе на 79-а бригада. "Но ние трябва постоянно да променяме позициите си, защото има някои, които дават координати на руснаците."

Както навсякъде има и недостиг на боеприпаси и жива сила. Мобилизацията в началото на тази година обаче доведе до постъпването на около 200 наборници в 79-а бригада през лятото и началото на есента в четири групи.

Почти всички са над 35 години. Някои са пияници, други са с артрит. "И те също не искат да са тук", казва 56-годишен сержант с позивна Кузнец, който отговаря за привеждането на наборниците във форма. "Те не са мотивирани като момчетата, които доброволно се бият", добавя той.

На бойното поле основното им обучение е от малка полза, казва той, тъй като голяма част от него се основава на теория за водене на война, разработена от членовете на НАТО преди десетилетия, когато дронове за наблюдение от първо лице и плъзгащи се бомби все още не са били изобретени.

Те, например, са научени да се движат, докато гледат надолу по цевта на пушката си, казва Кузнец - ефективно за бой в град, но не и тук, където има мини навсякъде под краката.

Самият Кузнец знае добре опасността от експлозиви, тъй като почти беше убит от танков снаряд, докато се биеше в град Северодонецк през лятото на 2022 г. Останал с тежко сътресение. И до днес той все още страда от загуба на памет и замъглено зрение.

"Опитвам се никога да не позволявам на тези проблеми да се показват", споделя той сковано, докато артилерийската стрелба кънти наоколо. "Като сержант трябва да бъдеш мъж от стомана за своите войници."

През следващите седмици и месеци всички те ще трябва да бъдат.