Путин обмисля мирно споразумение с посредничеството на Тръмп

Владимир Путин е готов да обсъди с Доналд Тръмп споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, но изключва възможността за големи териториални отстъпки и настоява Киев да се откаже от амбициите си за членство в НАТО.

Това съобщиха за Ройтерс пет източника, запознати със стратегията на Кремъл.

Новоизбраният президент на САЩ Тръмп, който обеща бързо да сложи край на конфликта, се завръща в Белия дом в момент на възход на Русия. Москва контролира част от Украйна с размерите на американския щат Вирджиния и напредва с най-бързи темпове от първите дни на инвазията през 2022 г.

Петимата руски служители заявиха, че Кремъл би могъл принципно да се съгласи да замрази конфликта по фронтовата линия.

Според трима от тях може да има възможност за преговори относно точното разделяне на четирите източни украински региона - Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

Въпреки че Москва твърди, че четирите региона са изцяло част от Русия, защитавани от ядрения чадър на страната, нейните сили на място контролират 70-80% от територията. Около 26 000 кв. км все още се държат от украинските войски, сочат данни от открити източници на фронтовата линия.

Русия може да е готова да се изтегли и от сравнително малките части, които държи в Харковска и Николаевска област в северната и южната част на Украйна, твърдят двама от служителите.

Този месец Путин заяви, че всяко споразумение за прекратяване на огъня трябва да отразява „реалностите“ на терен, но се опасява от краткотрайно примирие, което "само ще позволи на Запада да превъоръжи Украйна".

„Ако няма неутралитет, е трудно да си представим съществуването на каквито и да било добросъседски отношения между Русия и Украйна“, заяви Путин пред дискусионната група „Валдай“ на 7 ноември.

„Защо?“ Защото това би означавало, че Украйна постоянно ще бъде използвана като инструмент в лоши ръце и в ущърб на интересите на Руската федерация", добави той.

Двама от източниците на Ройтерс посочиха, че решението на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън да позволи на Украйна да изстрелва американски ракети ATACMS дълбоко в Русия може да усложни и забави всяко уреждане - и да затегне исканията на Москва, тъй като хардлайнерите в Кремъл настояват за възможно по-голяма "хапка" от Украйна. Киев вече използва ракетите, за да удари дълбоко в руска територия за първи път, според Москва, която определи този ход за "сериозна ескалация".

Ако не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, Русия ще продължи да воюва.

„Путин вече каза, че замразяването на конфликта няма да даде резултат по никакъв начин“, каза прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков часове преди руснаците да съобщят за ударите на ATACMS. „А разрешението за ракетите е много опасна ескалация от страна на Съединените щати“, продължи Песков.

Директорът по комуникациите на Тръмп Стивън Чунг каза за бъдещия американски президент: „Той е единственият човек, който може да събере двете страни, за да преговарят за мир и да работят за прекратяване на войната и спиране на убийствата.“

Милиардерът в сферата на недвижимите имоти Тръмп, автор на книгата „Тръмп: изкуството на сделката“ от 1987 г., обеща, че ще говори директно с Путин в усилията си да сключи мирно споразумение, въпреки че не даде никакви подробности за това как би могъл да помири враждуващите страни, когато и двете не дават признаци на отстъпление.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му няма да се успокои, докато не изхвърли и последния руски войник от територията си - на базата на международно признатите граници от 1991 г. - въпреки че според много висши американски генерали това е твърде амбициозна цел.

На 14 юни Путин постави първите си условия за незабавно прекратяване на войната: Украйна трябва да се откаже от амбициите си в НАТО и да изтегли всички свои войски от цялата територия на четири украински региона, които отчасти са под окупация на Русия.

Според петимата настоящи и бивши служители Русия няма да допусне присъединяването на Украйна към НАТО или присъствието на натовски войски на украинска територия, но е готова да обсъди гаранции за сигурността на Киев.

Други украински отстъпки, за които Кремъл вероятно ще настоява, включват съгласието на Киев да ограничи числеността на въоръжените си сили и да се ангажира "да не ограничава използването на руския език".

Русия в момента контролира 18% от територията на Украйна, включително целия Кримски полоустров, който анексира незаконно през 2014 г., 80% от Донбас - Донецка и Луганска област - и над 70% от Запорожка и Херсонска област. Освен това притежава малко под 3% от Харковска област и малка част от Николаевска област.

Като цяло Русия владее над 110 000 кв. км от украинската територия. Украйна притежава около 650 кв. км от руската Курска област.

Според един от източниците Путин би могъл да "продаде" като победа за своя народ евентуално споразумение за прекратяване на огъня, при което Русия запазва по-голямата част от територията на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

Бъдещето на самия Крим не подлежи на обсъждане, категорични са всички руски официални лица, интервюирани от Ройтерс.

Един от тях, запознат с дискусиите на най-високо ниво в Кремъл, заяви, че Западът ще трябва да приеме „суровата истина“ - цялата подкрепа, която е оказал на Украйна, не е могла да попречи на Русия да спечели войната.

Путин, бивш подполковник от КГБ, който е наблюдавал разпадането на Съветския съюз, докато е бил на служба в Дрезден, е взел решението за нахлуване в Украйна сам, като е получил само ограничен съвет от малка група доверени съветници, казаха пред 10 руски източници, запознати със случващото се в Кремъл.

На въпроса как би могло да изглежда евентуалното прекратяване на огъня двама от руските източници се позоваха на проект за споразумение, който почти беше одобрен през април 2022 г. след разговори в Истанбул. Путин го посочи публично като възможна основа за сделка.

Съгласно този проект Украйна трябва да се съгласи на "постоянен неутралитет" в замяна на международни гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати.

Един от руските представители заяви, че няма да има споразумение, ако Украйна не получи гаранции за сигурност, и добави: „Въпросът е как да се избегне сделка, която да вкара Запада във възможна пряка конфронтация с Русия един ден.“