В света на плаща и кинжала: Не само Русия праща шпиони

Нареждайки най-голямото експулсиране на руски дипломати досега, САЩ и техните съюзници вдигнаха мизата в шпионския дуел Изток-Запад, датиращ от времето на Студената война, и хвърлиха светлина върху премълчаваната, но ширеща се практика в света на плаща и кинжала: изпращането на шпиони под дипломатическо прикритие.

Числата, посочени в понеделник от високопоставени американски служители, са шокиращи: много повече от 100 руски шпиони се подвизават на американска земя, маскирани като дипломати. САЩ обявиха, че гонят 60, така че дори и след като те си отидат, ще останат още най-малко 40, които на воля ще шетат из Вашингтон и други големи американски градове под официалната закрила на външното министерство на тяхната страна, пише Асошиейтед прес.

Тогава, ако те наистина са шпиони и САЩ знаят това, защо да не ги изгоним всичките? Отговорът, казват експертите, е, че шпионажът, макар и забулен в мрак, потенциално отблъскващ и често незаконен, е възприета международна практика. Всички страни шпионират и повечето, ако не всички, пращат шпиони в чужбина, маскирани като дипломати, включително и САЩ.

"Посолствата и дипломатическите мисии от стотици и стотици години се използват за шпиониране на противниците в техните земи", каза пенсионираният полковник от армията Кристофър Коста - изпълнителен директор на Музея на международния шпионаж във Вашингтон. Той добави, че дори когато шпионите бъдат разкрити, често е по-полезно те да бъдат дискретно следени, отколкото изгонвани. "Същността на играта на котка и мишка в контрашпионажа е да се разбере с кого съответният агент е във връзка", обяснява Коста.

Има и друга причина САЩ да не прекаляват с изгонването на известните руски агенти, прикрепени към дипломатическите мисии: Америка също е в играта. Когато една страна гони представители на друга, очаква се и е прието наказаната страна да отвърне с реципрочни мерки. Когато през 2016 г. администрацията на Обама изгони 35 руски дипломати, Москва бързо изгони 35 американци. По подобен начин "зъб за зъб" този месец Великобритания изгони 23-ма руснаци, а Кремъл нареди на 23-ма британци да си ходят.

Това означава, че колкото повече руски шпиони САЩ изгонят, толкова повече американски шпиони се очаква да изгони и Русия, каза Коста.

Когато една страна праща шпиони в посолството си в приятелска страна, тя обикновено ги "обявява" - казва на страната домакин кои са те. Тези шпиони продължават да се водят за дипломати, но служат и като хора за връзка с разузнавателните служби на страната домакин, установявайки полезен дискретен канал.

При страни с враждебни отношения, като САЩ и Русия, правителствата не си казват едно на друго кои са шпионите. Тогава тръгва високорискова игра за лов на шпиони. Всеки нов руски дипломат, аташиран към някоя мисия в САЩ, като посолството във Вашингтон, консулството в Сиатъл (което САЩ наредиха да бъде затворено), се проучва от ФБР и от други служители в контраразузнаването, каза Джон Шиндлър, бивш контраразузнавач и анализатор в Агенцията за национална сигурност.

Някои могат бързо да бъдат идентифицирани въз основа на това къде са работили преди и на какви длъжности - налична стара информация, която е много по-лесно да бъде проследена в модерната епоха на Гугъл, Линкедин и ЛексисНексис. Някои длъжности в посолствата са особено подходящи да се заемат от шпиони, като например служители по сигурността, политически секретари и специалисти по комуникациите, които често са тайно ангажирани с електронно разузнаване - техническо събиране на т.нар. сигнална информация: прехващане на телефонни разговори или на електронни комуникации.

"Ако от (наличната предишна информация) не може да се направи извод, тогава чакаш те (проучваните лица) да пристигнат в страната домакин и наблюдаваш какво правят - дали се срещат нелегално с хора, дали използват техника, за да избегнат да бъдат следени", каза Шиндлър.

САЩ отдавна твърдят, че по принцип не използват някои длъжности като прикритие за агенти на разузнаването, като служители в Американската агенция за международно развитие и доброволци на Корпуса на мира. Смята се, че всяко допускане, че хора от тези служби може да са шпиони, би изложило на сериозни рискове истинските хуманитарни работници. "Има джентълменски правила относно това и те съществуват отдавна", каза Шиндлър.

По време на Студената война някои столици по света си спечелиха репутация на места, които гъмжат от хиляди агенти, работещи за съперничещи си разузнавателни служби под дипломатическо прикритие. От Азия през Близкия изток до Европа, за такива шпионски гнезда бяха смятани градове като Атина, Банкок, Бейрут, Белград, Берлин, Кайро, Техеран и Виена, и шпионските игри в тях често се разиграваха открито пред нещо неподозиращите минувачи.

След рухването на Съветския съюз тази дейност затихна, но никога не престана съвсем. Сега тя се връща, заредена с мъст.

"Шпионската дейност днес е на същото ниво, ако не и по-високо, отколкото по време на Студената война, - каза Анджела Стент, професор от Дипломатическата школа на Джорджтаунския университет и бивш експерт по Русия от правителствения Национален съвет по разузнаване. - Налице е огромна степен на взаимно подозрение между разузнавателните служби, което никога не е изчезвало."

Всъщност, едва миналата година Русия гневно се оплака, че смята много американски дипломати, изпратени в Москва и други градове в Русия, за шпиони.

"Твърде много служители на ЦРУ и разузнавателния отдел на Пентагона, работещи под прикритието на американската дипломатическа мисия, се занимават с дейност, която никак не съответства на техния статут", каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. 

/БТА/