Въпросът за испанското златно съкровище... И участието на СССР

Преди 80 години, през април 1939 година, диктаторът Франко обявява края на гражданската война в Испания. Една от тайните на тази война е свързана със съдбата на изнесеното в СССР злато. "Операция Хикс" е било кодовото наименование на програмата на Наркома на СССР и на НКВД за подпомагане на републиканците в Испания, припомня DW.

За първи път това понятие се появява в протоколите от заседанията на Политбюрото в края на септември 1936 година. По това време метежниците-франкисти вече са създали свой плацдарм в южната част на страната, завладявайки големи територии. Те получават щедра помощ от нацистка Германия и фашистка Италия: самолети, танкове, артилерийски оръдия, снаряди, авиобомби и стрелково оръжие. Мусолини изпраща в Испания и италиански войници. Те образуват цял корпус, включващ и ескадрила бомбардировачи.

Хитлер изпраща в Испания специална авиационна ескадрила, известна под името "Кондор". На 26 април 1937 година ескадрилата "Кондор" изравнява със земята малкото градче Герника, център на древна култура. Благодарение на известната картина на Пабло Пикасо, трагедията на Герника става символ за безсмислената жестокост на войната.

"Наташки" и "Катюшки"

Що се отнася до съветската помощ за републиканските сили в Испания, тя е подробно описана от военния историк Юрий Рибалкин. "Операция Хикс" е програма за оказване на военно-техническа помощ на републиканското правителство. Тя предвиждала участие на военни съветници, подготовка на военни специалисти за републиканската армия и военни акции на съветски доброволци. Юрий Рибалкин пише, че в годините на гражданската война СССР е предоставил на Испания около 650 самолета, няколко хиляди артилерийски оръдия, танкове, картечници, няколко торпедни катера и почти половин милион винтовки. При това СССР е доставял не само остарели модели оръжия, а и модерните за времето изтребители И-15 и И-16, наричени от испанците "Катюшки" и "Наташки".

В сравнение с помощта от Германия и Италия, обемът на съветските помощи е бил доста скромен. Юрий Рибалкин пише в монографията си, че това се е дължало на ограничените икономически възможности на СССР, но и на политически причини: "Позицията на Сталин към Испанската република се е променяла в зависимост от настроенията му, от обстановката по фронтовете и от международното положение. Постепенно интересът на Сталин към Испания намалял и дори се е превърнал в неприязън.  Известни са многобройни молби за помощ на републиканското правителство към СССР, които Сталин просто е игнорирал.“

Стратегът Ворошилов

Общият брой съветски военни съветници по време на цялата война е възлизал на около 600 души, но още в началото на 1939 година техният брой е бил намален до 84 души. Военните съветници се сменяли много често. Много от тях неочаквано били отзовавани в родината, където ги подлагали на репресии. Руският историк отбелязва, че от Москва нерядко постъпвали "противоречиви и странни указания", защото Сталин и Ворошилов определяли направленията на главните удари, тактиката и конкретните действия на отделните подразделения, без да познават бойните условия и състоянието на войските.

Юрий Рибалкин отделя особено внимание на непосредственото участие на съветски войници в бойните действия срещу Франко. Загубите в жива сила са били огромни. Съветската бойна техника отстъпвала значително на новите германски самолети, които Хитлер предоставил на франкистите. Много от съветските летци са имали само по 30 до 40 летателни часа преди да бъдат изпратени в Испания.

За съжаление военният историк споменава само бегло ролята на НКВД в Испания. А тя заслужава  много по-голямо внимание. Сталинският терор, който достига своя апогей през 1937-1938 година, постепенно овладява и Испания. Главните врагове на НКВД там се оказват не поддръжниците на Франко, а "троцкистите и техните последователи", независимо от факта, че много от тях воювали храбро на страната на републиканците. На чекистите е била възложена и една извънредно деликатна операция. Става дума за пренасянето на испанско злато в СССР, с което републиканското правителство плащало за съветската помощ.

 500 тона злато заминават за СССР

Около тази история съществуват различни митове. Известно е, че Сталин е поставил задължителното условие съветската помощ да се изплаща в злато. През есента на 1936 година е взето решение за транспортирането на части от златния запас на Испанската държавна банка в СССР. Тъй като войските на Франко вече настъпвали към Мадрид, около 500 тона злато са били опаковани в 7800 сандъка по 65 килограма и укрити недалеч от пристанището на Картахена.

Испанската гражданска война (1936- 1939)

След като премиерът на Испания Кабалеро е министърът на финансите Негрин се обръщат с официална молба към СССР да съхрани част от златния резерв на страната, резидентът на НКВД в Испания Александър Орлов бил натоварен със задачата да организира транспорта. Сандъците със златото били натоварени на общо четири съветски кораба. В крайна сметка в СССР са транспортирани 510 тона злато –  около 73% от златния резерв на Испания. На 2 ноември 1936 година корабите акостират в пристанището на Одеса. Там златото било прехвърлено на специален влак и транспортирано до Москва. Испанското злато е било прибрано в мазето на една сграда – уж за временно съхранение. Но Сталин, който бил в прекрасно настроение след успеха на акцията, неочаквано заявил: "Испанците ще видят това злато на куково лято!".

Бивш чекист разказва за транспорта на златото в СССР

Така и става. Дълго време никой не знаел нищо за съдбата на испанското злато. Но след смъртта на Сталин в САЩ излиза книгата на бившия чекист Александър Орлов, ръководил операциите на НКВД в Испания. След като получил заповед да се върне в родината, Орлов се укрива и отказва да се подчини на Москва. Именно Орлов разказва за транспортирането на златото в СССР. Избухва огромен скандал, който не заглъхва в продължение на години.