Каракас – градът, в който дори умрелите не са в безопасност

"Идвам тук всяка седмица. Страхувам се, че един ден ще дойдат и нея вече няма да я има завинаги.“ Преди година и половина, съпругата на Еладо Бастида издъхва. Погребана е в най-голямото гробище на Каракас - Cementerio del Sur. Ала в този град, дори и умрелите не са в безопасност.

Гробището тъне в пълна разруха, но не защото роднините са забравили за близките си и са ги изоставили, а защото престъпни групи изравят ковчези и кости за най-различни цели, съобщават от BBC.

Едни се опитват да се облагодетелстват чисто финансово, търсейки ценни бижута или златни зъби. Други имат нужда само от костите – за да ги използват в местни ритуали, наречени палерия.

"Когато погребах съпругата си, лесно се стигаше до гроба й. Но сега едва успявам, заради всички разкопани гробове и разрушени плочи“, обяснява Бастида. Черепи се търкалят из Cementerio del Sur, отворени ковчези препречват пътеки. Охраната на гробището казва, че престъпниците са толкова много и мисията да бъдат спрени е почти невъзможна.

Никой не може да спре онези, които искат злато или кости. Дори гробовете на исторически личности са разкопани и разбити. Така и тялото на някогашния президент на Венецуела и писател  Ромуло Галегос също е осквернено.

"Това е земя без закони. Никой не уважава нищо тук. Бог ще накаже онези, които правят това“, възмущава се Бастида. Положението е толкова сериозно, че някои от близките изписват върху надгробните плочи думите „това вече е ограбено“ за да предотвратят повторно разкопаване на гробовете. За тях, състоянието на  Cementerio del Sur е метафора за състоянието на държавата като цяло.

Жорж Лискано иска да ексхумира останките на близките си, тъй като е станал жертва на един от последните набези. "Това е в резултат на лошо образование... на едно колабиращо общество. Спрели сме да ценим институциите си, дори домовете си. В последните години тази държава е толкова фокусирана върху политиката, че забрави за нещата, които ни правят хора", казва той.

Още през 2016 г. правителството призна, че има проблем с безопасността. Тогава уверява хората, че полицейските патрули са повече от преди. Създадена е така наречената Боливарска национална гвардия, патрули пътуват всяка нощ до мястото. Резултат обаче няма.

В 19 часа в най-голямото гробище на Каракас няма тишина. Вместо това то е пълно с коли, озвучено от силна музика и пълно не с мъртъвци, а с хора, които танцуват и пият. Прикрити от глъчката, дори тийнейджъри опитват да разбият поредната гробница с подръчни материали. Ако в нея не открият бижута, то могат да продадат костите на умрелия на онези, които практикуват пало майомбе.

Свещеникът, който отслужва служби в малката църква признава, че прави каквото може с малкото средства, които получава. Параклисът на Cementerio del Sur няма ток, няма и вода. Той намеква и за друг проблем – гробището се е превърнало и в място за проституция.

Ала въпреки всичко това, там се извършват между 10 и 22 погребения на ден. Cementerio del Sur е мястото, което позволява на хората, които нямат достатъчно ресурси да платят на частна агенция, да положат близките си във вечен покой. Или поне докато някой не потърси дреха, златен зъб или кост, за да се облагодетелства от това.