Нотр Дам ще оцелее - историята на Монте Касино и Фрауенкирхе го доказва

Абатството Монте Касино след нападението. Снимка: Wikipedia

7 / 10

“Но трябва да се замислиш, че Норт Дам няма да е там някой ден.“
- "Преди залез“, 2004 г.

Норт Дам продължава величествено да се издига над Париж вече 856 години. Оцелява по време на Френската революция, когато е силно повредена, а на парижани им отнема 20 години да я върнат обратно във форма. Продължава да бди над града си по време на Първата и Втората световни войни. Оцелява при инвазии, във войни и дори напук на безсърдечието на Хитлер. Ще оцелее и след този пожар.

Макар Стрелата и целият покрив на Норт Дам да са напълно изгорели, надежда за тях има. И историята го показва. Не за първи път историческа сграда, значима не само за държавата си, но и за целия свят, е застигната от глупостта на човечеството. Някои от тези, които буквално са сравнени със земята, се издигат отново от прахта, подобно на птицата феникс.

През 1944 година, по време на втората световна война, абатството Монте Касино е напълно унищожено от американски снаряд. Убити са 230 цивилни, които търсели спасение от сраженията в светата обител, който се издигала на хълма над град Касино от 529 година, когато Свети Бенедикт открива манастира. През годините, сградата оцелява при много нападения и дори разрушения в следствие на земетресение и пожар, но не успява да издържи на бомбите, които не оставят нищо след себе си. Но сега, когато отидете в Касино, Абатството все още се издига над града. Как? В началото 1950 година италианците започват да го издигат отново. Папа Павел VI го открива след малко повече от 10 години – през 1964 г.

Дълго време църквата Фрауенкирхе е част от пейзажа в Дрезден и нито един от жителите на града не може да си го представи без нея. Може да се каже, че Фрауенкирхе (Църквата на нашата дама) има същото значение за тях, както Нотр Дам за парижани. Една година след като абатството Монте Касино е унищожено, в жертва пада и  Фрауенкирхе. От нея остава само фасадата. Всичко останало е купчина пепел. Варовикът започва да се разпада при 800 градуса. Когато снаряд пада над Фрауенкирхе, температурата достига 1000.

Емоционално разбити много германци напускат града, защото не могат да понесат загубата на църквата. А през 1990 година, десетилетия след разрушаването й, майстори от цял свят се събират с една мисия – да я издигнат отново. Сега, тяхната Дама, Дамата на Дрезден, отново се издига гордо над града, а много от онези, тръгнали си заради липсата й, се връщат обратно в родното си място.

Дори Белият дом някога е горял, точно в пика на разрива на отношенията между британците и американците. През 1812 година Америка за първи път обявява война на друга страна. Битката е кървава, а Великобритания търси помощ от тогавашната си колония – Горна Канада. Когато президентът и първата дама напускат Белия дом, британските войници запалват сградата и цяла вечер добавят още гориво към пламъците, за да са сигурни, че ще продължи да гори и на следващия ден.

Въпреки всичко, Белият дом е възстановен, а американският президент спокойно живее в него, давайки съвети от хиляди километри на парижаните, как да се справят с огъня. За щастие, те са достатъчно подготвени и знаят как да реагират.

Това доказва Реймската катедрала "Света Богородица“, която много прилича на Нотр Дам. 100 години – толкова отнема на французите да я издигнат, след като започват строежа й през 13-ти век. Между стените и са кръщавани бебета, короновани са крале. Тя е виждала толкова много промени в света, когато започва Първата световна война. Нищо не е толкова опустошително за Реймската катедрала, колкото последиците от нея. Между 1914 и 1918 година местните жители яростно се опитват да опазят "Света Богородица“, като трупат торби с пясък около нея.

Това запазва долната част на църквата, но когато огънят обхваща горната – тя вече не може да бъде спасена. Металният покрив се стопява. Дървеният интериор изгаря. Повече от 300 ценни предмети са изгубени в огъня.
През 1920 година обаче започва работа по възстановяването на  Реймската катедрала. По време на Втората световна война, тя е съвсем леко засегната, а сега отново се издига в пълното си величие.

Норт Дам, както и тези преди нея, оцеляват. Поне за нашето поколение, репликата от  филма "Преди залез“ може и да не стане реалност. Но други сгради, реликви, градове, нямаха този късмет.

Преди 200 години Бразилският национален музей е бил дворец. През последните няколко десетилетия, той бе дом на ценни исторически факти от цял свят. Но през септември миналата година пожар унищожи близо 20 млн. от тях. Много малко бяха спасени. Сградата навярно ще бъде възстановена, но това, което изгоря вътре в нея – част от човешката история, никога няма да бъде върната.

Сирия, от друга страна, няма възможностите, нито средствата да възстанови своето изгубено богатство, предвид положението, в което се намира. Поне засега. Бъдещите поколения, за жалост, никога няма да могат да посеят Палмира в пълния й блясък.

Може би някой би си казал "това са само сгради“. Но за всяка една от тях, символ на много повече от просто град, а на култура, развитие, талант, история, е пролята поне една сълза. За всяка една от тях е бил пожертван поне един живот, както по време на строежа на Норт Дам. И всяка една от тях ще продължава да е символ на своята нация, въпреки огъня, водата, капризите на природата и най-вече – глупостта на човека.