Сноудън, 6 г. след разкритията: Очаквах да свърша в Гуантанамо!

През лятото на 2013 г. един млад анализатор от американската Агенция за национална сигурност публикува хиляди документи на ЦРУ. Изтичането на информация към журналисти от големи издания като The Guardian и Washington post стартира вълна от разследващи статии, които промениха начинът, по който света гледа на американските шпиони.

Шест години по-късно Едуард Сноудън живее под защитата на правителството на Владимир Путин в Русия. Това е неочаквано, дори и за човека, който публикува някои от най-добре пазените тайни на САЩ.

За хората, израснали сред тази среда на шпиони и разузнавачи Русия е ужасяващо място, казва Сноудън пред Vice.

"Русия е Мордор", обяснява кратко Сноудън. Самият той не е изненадан, че се е озовал отвъд Океана и извън родната Америка, но дори и той не очаквал да бъде там, където е. Заради работата си е живял в Швейцария, пътувал е в Европа, временно е бил и във военна база край Токио. Русия обаче била неочакван избор дори за него.

Шест години след като му се наложи да се крие от американските служби Едуард Сноудън си спомня, че първоначално искал да избяга в Еквадор. Днес е по-скоро доволен, че не го е направил, с оглед на случилото се с Джулиан Асандж.

Тогава външният секретар на САЩ Джон Кери анулира паспорта на Сноудън и именно така бившият аналитик се озовава в Русия.

"Сега бих бил в Гуантанамо или мъртъв", размишлява Сноудън за това какво би се случило, ако бе избягал в Еквадор.

"Очаквах животът да е по-труден", казва с леко нервен смях Сноудън.

Фрустриран е, че хората говорят за него, сякаш се крие и бяга, а той просто си седи в апартамента в Москва.

От друга страна обаче за бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън "животът всъщност стана много нормален".

През повечето време работи във Фондацията за свобода на пресата, надявайки се да направи ежедневния живот на журналистите малко по-сигурен и свободен.

Все пак Едуард Сноудън признава, че текущата му роля в медиите е доста нерелевантна.

"Аз нямам значение", казва Сноудън. Самият той посочва, че няма контрол върху документите, които е публикувал, както и никакъв контрол върху случващото се.

"Онова, което се случва с мен няма значение", завършва бившият сътрудник на ЦРУ.