Тридневни опашки за гориво... В най-богатата на петрол страна

Снимка: Reuters, архив

1 / 6

Въпреки хиперинфлацията, правителството на Венецуела така и не повиши цените на горивото. И до ден днешен, в разгара на една от най-сериозните икономически кризи, пълненето на резервоар във Венецуела е изключително евтино - стига човек да може да си позволи да чака на опашка с дни.

През последните седмици хора от много щати във Венецуела описват остра криза с недостига на гориво. Не за първи път страната е изправена пред криза с горивото, но предишните ситуации са били обяснявани с лоша дистрибуция или логистични проблеми и недостиг. В този случай, докато гражданите се редят с дни по бензиностанциите, много от тях се опасяват, че всъщност няма гориво за всички.

Колапсът на Венецуела – по-бърз спад дори и от кризата след разпада на СССР

Единственият "оазис", незасегнат от кризата, остава столицата Каракас, която е стабилно снабдена. Според много критици това е опитът на президента Николас Мадуро да пресече недоволство на хората: Доброто обезпечаване на столицата предотвратява протести против правителството, особено след месеци недоволство.

Не така стоят нещата в провинцията. В западния град Сан Кристобал дел Тачира на Лорена Амая й се е наложило да спи три нощи в колата си, заедно със сестра си, докато чакат на опашка да заредят резервоара с гориво. Двете сестри паркирали колите една зад друга и сложили матрак в едната, на който да спят.

"Днес е рожденият ден на синът ми и вижте къде съм аз", обяснява 42-годишната Лорена пред CNN. Успяла за кратко да напусне опашката, за да види 10-годишния си син, докато сестра й пази мястото. А синът й?

"Помолих съседите да го наглеждат, докато съм тук, но иначе си е сам у дома", казва тя.

Сестра й пък казва, че това е най-скъпото гориво, което е зареждала. Символичната цена на бензина скача доста, когато се прибавят и трите дни на пропусната надница, докато са чакали на опашка.

Как се стигна до кризата?

През 1989 г. избухват протести в столицата Каракас, след като правителството на президента Карлос Переш обявява край на субсидията за петрола, която е поддържала цените много под пазарното ниво. От тогава повишаването на цените на горивото е тема табу за венецуелските политици.

30 години по-късно и 5 г. остра икономическа криза, при управлението на Николас Мадуро, горивото е все още евтино. Производството обаче е свито под нивата от преди 1940 г.  През април 2019 г. Венецуела е произвела едва 830 000 барела на ден. За сравнение в началото  на годината прозводството е стигало 1,2 млн. барела на ден.

Във Венецуела: до 40 литра бензин на кола

Държавната нефтопреработваща компания PDVSA не успява да поддържа нивата на производство. Много от машините са морално остарели или счупени, а фабриките нямат достатъчно работници. Честите спирания на тока от март месец пък допълнително усложняват ситуацията.

Компанията не публикува данни за продукцията, така че няма начин да се знае колко точно се е свила. Въпреки това доставки от ключови международни партньори като Русия предполагат, че компанията има нужда от помощ с чужд внос.

Правителството на Мадуро обвинява за кризата корумпирания мениджмънт на компанията, както и американските санкции.

За опозицията обаче недостига на гориво е доказателство, че Мадуро не е в състояние да ръководи стабилно Венецуела. В социалните мрежи кампанията #VenezuelaSinGasolina (Венецуела без гориво) обвинява правителството в неспособност да поддържа най-ценната индустрия на страната.

"Решението за излизане от този хаос е Мадуро да си отиде (от поста)", настоява Мигуел Пизаро, конгресмен от опозицията.

Недостигът на гориво изостря и още една криза в страната - хранителната. Венецуела няма добре развита железопътна система и повечето от големите й градове са далеч от брега, така че без гориво, хранителните стоки не могат да се придвиждат до градовете.