Новото оръжие на Китай в търговската война – юанът

С налагането на нови мита Тръмп иска да оскъпи китайските стоки на международния пазар. Само че сметката му може и да не излезе. Обезценяването на юана е вероятно част от новата стратегия на Пекин в търговската война, пише Дойче веле.

В понеделник един долар вече струваше 7,04 китайски юана – така за пръв път след 2008 година доларът достигна стойност над 7 юана. Миналата седмица, ден преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да оповести новите мита, доларът струваше 6,88 юана. Тоест само за броени дни китайската валута се обезцени с над 2%. На фона на 10-процентните мита, с които Тръмп смята да обложи китайските стоки, това изглежда малко. Въпреки това обаче обезценяването на юана може би е част от новата стратегия на Пекин.

Курсът на китайската валута се определя не от търсенето и предлагането, а от Централната банка на страната, която го държи в строги граници. Експертите от доста време смятат, че горната граница е тъкмо 7 юана за долар.

САЩ открай време обвиняват Китай, че умишлено поддържа нисък курс на валутата си, която всъщност се нарича „ремнинби" (или „жемнинби") и буквално означа „народна валута". През 2016 година в предизборната си кампания тъкмо Доналд Тръмп многократно обвини Китай в нелоялна пазарна конкуренция. Ясно е, че колкото по-евтин е юанът, толкова по-конкурентоспособни са китайските стоки на международния пазар.

Промени в курса

Независимо от всички спорове около китайската валута Китайската национална банка вече 11 години поддържа курс от максимум 7 юана за щатски долар. Сега обаче нещата явно се променят. „Трябва да видим какво следва от това", казва Роб Карнел, главен икономист на банка ING в Сингапур. Той смята, че ако при следващата официална фиксация на курса Китайската емисионна банка не коригира тази тенденция, това навярно ще е знак, че Китай тъкмо по този начин отговаря на заплахите за нови американски мита.

„Според моето усещане тази девалвация на юана е преднамерена", казва и Джулиан Иванс-Причърд от Capital Economics в Сингапур. „Показва го моментът – точно след като Тръмп оповести митата". Той добавя, че Китай почти няма друг начин да отговори на заплахите.

Страната би могла да започне продажби на американски държавни облигации или да въведе ограничения върху вноса на метали, но това не са особено ефикасни мерки, смята икономистът. „Валутата определено е най-силният инструмент", обобщава той.

Други причини за девалвацията на юана

Други експерти обаче не вярват, че Китай ще използва юана като оръжие в търговската война. „Не виждам доказателства за това", казва например Клиф Тан от Mitsubishi Financial в Хонконг. „Китайците не искат да ядосват Тръмп още повече." Тан и други икономисти смятат, че девалвацията на юана се дължи на стачките и протестите в Хонконг. „Случващото се там създава много несигурност и нервност", казва и Роб Карнел.

Самият Доналд Тръмп смята всичко за ясно. „Манипулация на валутата!" писа той в Тwitter. И се обърна към своята Централна банка с въпроса: „Слушате ли добре?"

Тази банка, Федералният резерв, едва миналата седмица намали водещата лихва – макар че за това нямаше никаква икономическа необходимост, казва Габриел Фелбермайр, президент на германския Институт за световно стопанство в Кил.

Всъщност, Тръмп настояваше за още по-сериозно намаляване на лихвата. Неговият въпрос към банката подсказва, че президентът иска да използва обезценяването на юана и да наложи още по-сериозно сваляне на лихвата в САЩ. Защото ниската лихва отслабва долара и прави американските стоки по-конкурентоспособни в чужбина.

Нова валутна война?

Чудно ли е тогава, че мнозина вече се опасяват от нова валутна война? А някакво споразумение в търговския спор между САЩ и Китай става все по-малко вероятно. „Не вярваме, че в обозримо бъдеще ще бъде постигнат напредък за решаването на търговския конфликт", казва Рей Атрил, който отговаря за валутната стратегия на австралийската Национална банка.

На подобна позиция е и Роб Карнел, според когото никой не е очаквал, че Тръмп ще оповести нови мита непосредствено след края на търговските преговори миналата седмица. Карнел смята, че за Китай това поражда редица въпроси: „Те сигурно се питат дали техните партньори в преговорите изобщо имат думата. Китай, разбира се, не желае да прави отстъпки в преговорите, а после за награда да получава нови мита. Та това си е двойна загуба", обобщава Карнел.