Аферата "Пласидо Доминго" и #MeToo - едно е в Европа, друго е в САЩ

Овации в Европа, отменени участия в САЩ - обвиненията в сексуален тормоз срещу знаменития испански тенор Пласидо Доминго за пореден път подчертаха различията от двете страни на Атлантика, свързани с отношението към личности от света на културата, които са замесени в скандали, пише Франс прес.

78-годишният Пласидо Доминго, който днес трябва да има участие в Сегед, беше обвинен от няколко жени в неуместни жестове и насилствени целувки, датиращи отпреди години. В неделя, при първото си излизане на сцена след публикуването на тези обвинения, той беше аплодиран на фестивала в Залцбург.

В САЩ стана точно обратното, филаделфийският оркестър и операта в Сан Франциско отмениха спектакли, след като тези обвинения станаха публични.

В Европа компаниите предпочетоха да изчакат, а някои дори му изразяват подкрепата си. И докато няколко американски артисти публично осъдиха предполагаемите деяния, европейски певци застанаха в негова защита.

Мецосопраното Мария Хосе Суарес, която на няколко пъти е имала участие заедно с Пласидо Доминго, например, каза, че виждала жени "да тичат след него".

"Това, което съм виждала, е добър човек, мъж, който обича жените, точно както аз обичам мъжете, и в това няма проблем", заяви тя по испанско радио.

Този разнобой в реакциите съживява отколешния дебат за начина, по който обществото трябва да продължи или да престане да величае работата на хора, обвинени в укорими деяния.

"Просто ужасно"

Кинорежисьорът Роман Полански е може би най-известната личност от културния свят, която беше приета в Европа, въпреки че той беше признат за виновен за изнасилването на непълнолетна в САЩ, които продължават да настояват за екстрадицията му, след като избяга във Франция през 1978 г.
Сега той трябва да представи последния си филм на кинофестивала във Венеция, но все още няма американски разпространител.

За Одре Клине, съоснователка на компанията EROIN, която подкрепя дебютиращи режисьорки, това, че тези личности продължават да бъдат почитани, е "просто ужасно".

Във Франция,заявява тя, тези личности "продължават да издават книги, продължават да бъдат канени в телевизията".

"Лудост е да виждаш това, всички знаят що за хора са", казва за АФП 32-годишната парижанка, която сега живее в Лос Анджелис. "Защо продължават да работят?"

В САЩ последният филм на Уди Алън беше свален от Амазон, след като обвиненията в сексуален тормоз на осиновената му дъщеря Дилън Фароу, които той отрича, отново ставаха обект на широко медийно отразяване. Пълнометражният филм може и никога да не бъде прожектиран в САЩ, но започва да излиза на екран в Европа.

"Европейско усещане за нещата"

Десетилетия наред защитниците на влиятелни мъже, обвинени в сексуално насилие, размахваха клишето за американския "пуританизъм".

Доводът се появи отново след създаването на движението #MeToo (#АзСъщо) през 2017 г., последвало сгромолясването на продуцента Харви Уайнстийн.

Катрин Деньов подписа заедно с още стотина жени отворено писмо, защитаващо свободата на мъжете "да задирят" жените, смятайки това за "незаменимо за сексуалната свобода".

Американската актриса Анджелика Хюстън, която е играла в няколко филма на Уди Алън и е била на вечерното празненство, когато Полански извършва престъплението през 1977 г., твърди, че така са стояли нещата по онова време.

"Това е нещо, която можеше да се случи 10 години по-рано в Англия, Франция, Италия или Португалия и никой не би чул за това. Така обичат да прекарват времето си тези хора", каза тя за списание "Ню Йорк".

"Във Франция се развиваше цялото това плейбой движение, когато бях младо момиче", добави 68-годишната днес актриса. "Това беше обичайно за повечето от тези мъже като Роман, които са израснали с европейското усещане за нещата".

За френската историчка Лор Мюра, която миналата година публикува книгата "Сексуална революция? Размишления за след Уайнстийн", "да се тръби на всеослушание, че това е пуританизъм и цензура, представлява мързелив подход".

"Вярвам, че систематичната защита на "великия артист", на неговата чудодейна безнаказаност, е алиби за всичко останало. Зад това има съзнателно желание да не се влиза отново в дебат", каза тя за сайта Медиапарт през 2018 г.

Днес Одре Клине се тревожи, че на хората им е омръзнало от скандалите.

Тя обаче казва, че е оптимистка за бъдещето, защото младите от двете страни на Атлантика растат "с ново образование" по въпросите за равенството между половете.
 

/БТА/