80 г. по-късно: Защо Чърчил, Рузвелт не предотвратиха избиването на евреи?

Западноевропейски и американски издания извеждат днес като една от водещите си теми отбелязването на 80 години от началото на Втората световна война, избухнала на 1 септември 1939 г.

Британският в. "Гардиън" коментира, че днес, 80 години след началото на войната, все още изскача на преден план един от най-срамните въпроси, свързани с военното кръвопролитие: защо съюзническите лидери, сред които Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт са най-изявени, не успяха да предотвратят масовото избиване на европейските евреи.

Изданието изтъква, че като централен момент в развитието на международното право и хуманитаризма като принцип на демокрацията Холокостът и неясният отговор, който съюзниците му дават, намира отражение днес не само във връзка с фактите от най-тежкото престъпление на миналия век, но и защото уроците очевидно не са научени, а въпросите не са получили отговори.

Защо от полетата на смъртта на Пол Пот до Сребреница, Руанда, Сирия и сегашното преследване на уйгурите в Китай международната общност всеки път се мъчи да изгради навременен и ефективен отговор, пита "Гардиън", цитиран от БТА.

Истината е, че дори когато се изправят пред недвусмислени доказателства за разгръщащия се нацистки геноцид, ключови институции във Вашингтон и Лондон, включително Държавният департамент и Форин офис, не смятат интервенцията за ключов приоритет: заради антисемитизма на ключови държавни служители, защото не ги е било грижа или пък са смятали, че предимство имат други военни и дипломатически въпроси, обобщава "Гардиън".

Вестникът подчертава, че независимо от това, че след обсъждане в кабинета на Чърчил въздушните удари срещу железопътни линии или по лагери били сметнати за непрактични, най-объркващият момент в бездействието си остава Бермудската конференция през април 1943 г., свикана след обществен натиск върху САЩ да се обсъди спасяването или облекчаването на положението на европейските евреи, включително на тези, които още са се опитвали да избягат от Стария континент.

Конференцията завършва без промяна в строгите американски квоти за прием на евреи или в британската забрана на еврейска миграция към Палестина, което би спасило живота поне на някои. В края на краищата това си остава конференция, насочена не към действие, а към успокояване на обществената загриженост.

Осем десетилетия по-късно, когато светът отбелязва годишнината от избухването на войната, все още е необходимо да си спомняме не само за решителната победа на съюзниците, но и за най-големия им провал, когато се изправят пред огромната предречена катастрофа, заключава лондонският вестник.

Вестник "Вашингтон пост" отбелязва в материала си за церемониите в Полша част от словото на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, посветена на "изкривените идеологии на нацизма и комунизма", в които, както той каза, "целият морал стана социалистически морал. Всичко, което беше от полза за властта на държавата и нейните робовладелци, намираше оправдание, дори убийства, извършвани в безпрецедентен мащаб".

Пенс говори също така за "неописуемото зло на Холокоста", посочва "Вашингтон пост", но над посещението му във Варшава тегнеше напрежението, свързано с това, че Полша остава единствената държава от Европейския съюз, която няма законодателство, третиращо реституцията на отнети от нацистите еврейски имоти, които в полският случай по-късно биват национализирани от комунистите.

Американският в. "Ню Йорк таймс" прави паралел между предвоенната епоха и днешно време. Отбелязва се, че има възход на диктаторски режими, които желаят да си отмъстят за минали геополитически унижения и да преначертаят границите - тогава това са били Германия, Италия, Япония и Русия; сега са Китай, Иран и Русия. Друг паралел е нежеланието на съществуващите велики сили да координират действията си срещу диктатурите, да ликвидират регионалните войни и да се изправят пред глобалните предизвикателства. Тогава неуспехът е би е бил на Лигата на нациите, сега - на Г-7.

Освен това, отбелязва "Ню Йорк таймс", има още три общи ключови фактора: новите форми за комуникация (през 30-те години на миналия век това е радиото), реториката на дехуманизацията и политиката на абсолютното добро срещу абсолютното зло.