Защо Балканите са силно застрашени от земетресения?

В Югоизточна Европа неведнъж е имало тежки земетресения като това в Албания. Проф. Фредерик Тилман от германския Център за геоизследвания обяснява защо Югоизточна Европа е особено застрашена.

Земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер разтърси западната част на Албания. Епицентърът на труса е бил на шест километра северно от крайбрежния град Дуръс и на 35 км западно от столицата Тирана. Десетина минути след първия трус е последвал силен вторичен трус с магнитуд 5,2 по Рихтер. През юни в Корча също имаше силно земетресение.

По произход земетресенията са тектонски и вулканични. Най-разрушителни са плитките тектонски земетресения с дълбочина до 100 км под земната кора. Те имат обикновено и най-широк обхват.

Земетресенията стават най-често там, където има разломи в земната кора - особено по границите на тектонските плочи. Там обикновено са съсредоточени и огнищата на най-силните земетресения. В интервю за Дойче веле професор Фредерик Тилман от германския Център за геоизследвания GFZ обяснява защо Югоизточна Европа е особено застрашена.

Африка се приближава към Европа с по няколко милиметра на година

„Ако погледнем към картата на регистрираните земетресения през последните 14 дни в Европа, ще видим, че те са предимно съсредоточени в Италия и в Югоизточна Европа, а албанското крайбрежие открай време е район със силна сеизмична активност", посочва Фредерик Тилман.

Той обяснява това с придвижването на африканската континентална плоча на север - тя се приближава към Европа с по няколко милиметра годишно. Това води до сеизмично напрежение в целия регион, понеже част от Адриатическата микроплоча постепенно се подпъхва под Балканите. Земетресението край Тирана е причинено именно от такива напрежения.

Благоприятни за това са онези места в земната кора, които имат по-ниски температури, защото при по-високи температури земните пластове са по-гъвкави и с времето нагаждат формата си, така че не се натрупва напрежение и енергия, която да се освободи чрез земетресения.

Сеизмичната активност и промените в климата

Фредерик Тилман посочва освен това, че промяната в климата не влияе върху сеизмичната дейност. Известно е обаче, че при топенето на глетчерите по време на последния Ледников период са възникнали вертикални напрежения в земната кора, които предизвикали в Скандинавия редица земетресения, отчасти с магнитуд до 7-ма степен.

Но промените в климата са много продължителни процеси. В днешно време сеизмичната активност се предопределя не от тях, а от тектонски причини, твърди германският учен. Той обяснява, че засега науката не дава възможност краткосрочно да се предскаже някое бъдещо земетресение.

Трайните наблюдения и измервания, които извършва германският Център за геоизследвания, помагат обаче да се прогнозира дългосрочната опасност от земетресения. Освен това умението бързо да се установят параметрите на определено земетресение е от голяма важност при спасителните операции.

Системи за ранно предупреждение

„В определени случаи ние сме в състояние да предупредим за предстоящо земетресение няколко секунди по-рано. Такива системи за ранно предупреждение вече са инсталирани на няколко места по света - например в Мексико Сити и в Токио", казва Фредерик Тилман.