Кибератаките в Европа: След хладилниците под заплаха са и домашните уреди

Предупреждението идва, след като през октомври и ноември супермаркети в поне 12 европейски държави бяха засегнати от кибератаки, като Франция беше най-тежко засегнатата. След неотдавнашните атаки срещу хладилниците в супермаркетите, следващите наред могат да бъдат домакинските уреди, предупреди във вторник шефът на киберсигурността на ЕС, като призова Европа да инвестира повече средства за противодействие на нарастващите киберзаплахи, пише Euronews.

Предупреждението идва на фона на многобройните киберинциденти, които засегнаха Европа през последните месеци, което предизвика широко разпространена загриженост не само сред правителствата, но и сред обществеността относно това колко уязвимо е обществото към кибератаки и доколко континентът е подготвен да се справи с бъдещи киберзаплахи.

"Сигурността не трябва и не може да бъде нещо, за което се мисли в последния момент", заяви пред AFP Юхан Лепасаар, изпълнителен директор на агенцията за киберсигурност на ЕС ENISA.

Последните инциденти варират от уязвимостта в PHP, която накара много правителства в ЕС да свалят уебсайтовете си, за да предотвратят злоупотреба от хакери, до вълната от кибератаки срещу хладилници в супермаркети и кръвни банки във Франция и осем други държави, причинени от уязвимости в остарял софтуер.

Киберзаплахите се развиват и стават все по-видими, отчасти благодарение на изкуствения интелект, и сега изискват от организациите да са в крак с най-новите постижения в моделите на изкуствен интелект в един вид кибер надпревара във въоръжаването.

"Последните развития не само в граничните модели на изкуствен интелект, но и киберинциденти в хладилни системи в целия ЕС подчертават оперативните пропуски и необходимостта от навременно споделяне и координация на информация", каза Лепасаар.

ENISA също така нарича изкуствения интелект „умножител на силата“, разширявайки и ускорявайки способността както на хакерите, така и на компаниите, които се защитават, да откриват уязвимости по-бързо.

"Данните, синтезирани от изследователи, показват, че времето между откриването и въоръжаването се приближава до нула", се казва в доклада, което предполага, че скоро компаниите може изобщо да нямат време да се защитят от уязвимости, след като системите бъдат пуснати в експлоатация.

В същото време в доклада се казва, че граничният изкуствен интелект оказва огромно влияние върху управлението на уязвимостите, като стеснява времето за реакция и корекции, което означава, че компаниите могат да използват изкуствен интелект, за да проверяват проактивно за уязвимости и да ги адресират, преди да бъдат използвани от хакери. Освен че изкуственият интелект се използва като инструмент от хакерите за разузнаване на уязвимости в голям мащаб, докладът подчертава също, че изкуственият интелект ще изостри съществуващите оръжия на хакерите. Инструментите с изкуствен интелект позволяват на атакуващите да извършват все по-убедителни фишинг операции, използвайки фалшиви видеоклипове, аудио и съобщения, за да подведат хората и да "внасят грешни данни в системите, за да нарушат корпоративните операции".

Фактори, движещи киберзаплахите

Докладът установява, че 57,3% от киберинцидентите през 2025 г. са били идеологически мотивирани от геополитически събития като руската агресия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток, въпреки че повечето са имали ограничено въздействие. Междувременно 29,3% от инцидентите са били финансово мотивирани, като ransomware остава най-влиятелният тип инцидент върху бизнеса. Докладът предупреждава, че лекотата, с която престъпниците могат да споделят ransomware и други инструменти за зловреден софтуер, „подхранва професионална престъпна екосистема“. ENISA също така отбелязва, че са наблюдавани атаки, подобни на тези, организирани от държавни субекти, насочени към европейски страни, за провеждане на кибершпионски кампании, събиране на разузнавателна информация и кражба на интелектуална собственост.

Реакцията на Европа

ЕС въведе множество правила в киберсферата, за да засили киберсигурността на блока, но според ENISA може да се направи още повече – твърдение, с което е трудно да не се съгласим, предвид скорошната вълна от киберинциденти. Основен стълб на европейските правила за киберсигурност е Директивата NIS2, която задължава всички икономически сектори да въведат цифрови защитни мерки за опазване на критичната инфраструктура. Въпреки че тя влиза в сила през октомври 2024 г., все още не е транспонирана в националното законодателство на всички държави членки на ЕС. Неотдавнашна атака срещу хладилници в девет държави от ЕС разкри пропуски в киберсигурността на някои икономически сектори, както и в начина, по който те определят кое представлява критична инфраструктура. Експерти по киберсигурност отбелязват, че много предприятия – например супермаркетите – разглеждат киберсигурността през традиционна призма: фокусират се върху финансовата сигурност, докато свързаната инфраструктура остава в ръцете на екипи по поддръжката, които разполагат с различни бюджети и приоритети. Съществува и Законът за киберустойчивостта (Cyber ​​Resilience Act), приет през 2024 г., който ще влезе в пълно действие през декември 2027 г. Той въвежда задължения за докладване чрез единен портал, с цел ускоряване на обмена на информация и координацията. Законът за киберсолидарността (Cyber ​​Solidarity Act), който влезе в сила през февруари миналата година, засили способността на ЕС да открива киберзаплахи и инциденти, да се подготвя за тях и да реагира, посочват от ENISA. Това се постига чрез създаването на Европейска система за предупреждение за киберсигурност, Механизъм за извънредни ситуации в областта на киберсигурността и Резерв на ЕС за киберсигурност.

Европейската отбрана се нуждае от повече експерти по изкуствен интелект

Макар че регулаторната рамка на Европа в областта на киберсигурността е изключително натоварена, осигуряването на кадри за защитните системи остава сериозен проблем, отбелязват от ENISA. Докладът показва, че организациите във всички сектори изпитват затруднения при привличането и задържането на специалисти по киберсигурност. Цитира се проучване от 2025 г. относно инвестициите в рамките на NIS, според което 45% от анкетираните организации са срещнали трудности при намирането на професионалисти с необходимите умения в тази област. В доклада се предупреждава, че това може да доведе до недостиг на квалифицирани кадри, което би дало предимство на по-богатите организации в конкуренцията за ограничен брой специалисти. ENISA призовава държавите членки да преодолеят недостига на умения чрез разширяване на дейностите и засилване на програмите на ЕС в областта на киберсигурността.