Thresher трябваше да е най-добрата подводница. Но се превърна в трагедия!

През пролетта на 1963 година Том Уайли слушал радио в университетската си стая, когато чул за изчезнала подводница. Машинката не работила дълго време, но съквартирантът му го оправил тъкмо навреме, за да може Уайли да чуе новините за USS Thresher.

По-големият брат на Том, Джон Джоузеф, бил 23-годишен офицер на борда й. Той завършил военноморската академия и получил дипломата си лично от президента Кенеди. Бил и един от най-добрите в армията. Герой за Том.

Той се качил на борда на Thresher заедно с още 128 от най-елитните моряци на САЩ. Самата машина била първокласна ядрена бойна подводница. На 10 април 1963 година се спускала дълбоко в морските дълбини. На 8500 фута дълбочина връзката с нея се изгубила. Последното, което ескортиращият кораб чува, са ужасяващи звуци от дълбините.

В четвъртък семействата на загиналите моряци се събраха в Националното гробище в Арлингтън, държейки снимки на близките си в ръце.

Вече 75-годишният Том Уайли също бе там, за да открие мемориала в памет на загиналите на Thresher – най-смъртоносното потъване на подводница в историята на военноморските сили.

"Нямаше тела. Нямаше ковчези. Нямаше заключение по случая, каза вече пенсионираният агент от спец службите пред останалите роднини.  - Спомените за нашите близки остават.“

На подводницата се появява теч, тя започнала да потъва и достигнала своя лимит, след който океанът просто я смазал, пишат от Washington Post. Според историците всичко се е случило за секунди.

Смъртта на екипажа седмици на ред е по първите страници на вестниците. Останките от машината са открити месеци по-късно.

На Thresher се намирал каймакът на американските военноморски служби. Но макар да била спрягана за една от най-добрите подводници – тя била пълна с проблеми. Била на служба едва 20 месеца, девет от които била на пристанището за поправка. Но ремонтите по нея били претупани.

"Скъпа, имам чувството, че това е последното ни плаване. До края на седмицата ще си моята богата вдовица“, казал един от механиците на Thresher Джон Кейсекер. Когато ремонтът на подводницата приключил, моряците излезли за тестови гмуркания. Никога повече не се върнали.

Не се знае до каква дълбочина е стигнала подводницата преди да се пропука. Максимумът и е бил между 800 и 1000 фута, а моментът на тотален разпад се случил на дълбочина от 1200 – 1500 фута.

"За една дванайста от секундата всичко избухва. Това е и една от „малките благословии“ - момчетата са знаели, че потъват, но краят е дошъл светкавично бързо“, пише Норман Полмар в своята книга за инцидента.

В същото време Том Уайли бясно бяга по коридорите на кампуса, за да намери телевизор. Когато вижда репортажите на новините се връща обратно в стаята си. Радиото вече не работи.

"И никога повече не проработи“, казва той.

Тогава Том веднага звъннал на майка си. На следващия ден хванал първия влак към дома. 12 часа пътувал, на всяка спирка се молел, че ще съобщят, че подводницата  Thresher е намерена и всички на борда й са живи и здрави.

"Но тя никога не излезе от дълбините“, казва Том.

През 1985 година, останките на Thresher са открити от Робърт Балард. Той се договорил с американските военни да им помогне да открият подводниците без руснаците да го проследят, а в замяна, те да му дадат средства, за да открие Титаник.