Ману – момичето, което записа най-тежките години на Махатма Ганди

На 30 януари 1948 година, както всяка вечер, Ганди излиза от дома си, подкрепян от двете си племенници Ману и Аба и отива в градината да се помоли. Докато 78-годишният лидер се изкачва по стълбичката към платформата, мъж изскача от публиката, бута Ману и вади пистолет и стреля три пъти.

Ганди пада в ръцете на жената, която през последните години не просто се е грижила за него, но е била негов довереник и летописец. По-малко от година преди трагедията, сякаш пророчески, той казва на Ману: "Искам да си свидетел, когато краят ми дойде."

Едва на 14 Ману се е превърнала в най-младия затворник на борбата на Индия за независимост. Тя се присъединява към Ганди, който е пратен зад решетките след като настоява за края британското управление над родината му.

Тогава тя започва да пише и дневници, а в следващите 4 години се превръща в плодовит автор. В индийските архиви се съхраняват 12 тома, написани лично от Ману, които включват нейните разкази, речите, които е писала за Ганди, които е записвала, докато той е говорил и различни писма. Съвсем скоро те ще бъдат преведени на английски и публикувани за първи път.

Тя е носила дневника навсякъде със себе си. В деня, в който Ганди е убит, той пада от ръката й. След този ден Ману спира да пише в него. Вместо това създава няколко книги и изнася речи за лидера до деня на смъртта си през 1969 година. Тогава тя е на 42 години.

Първата част от дневниците й разкриват живота на едно младо и наблюдателно момиче в плен. Животът й е безрадостен, подвластен на режима.

В затвора Ману се грижела и за болната жена на Ганди - Кастурбай. Режела зеленчуци, приготвяла храна, чистела, решела косата на Кастурбай, масажирала я и се молела. Без формално образование, под ръководството на Ганди, Ману учи английски, граматика, геометрия и география.

Показва на картата къде се води Втората световна война, чете за Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Уроците и по граматика отнемат по-дълго време.

Но в затвора Ману има и малко радости – слуша музика от грамофон, разхожда се дълго, играе пинг понг с Ганди и се учи да прави шоколад. В дневника си разказва как с другите привърженици на Ганди са планирали да се преоблекат като Рузвелт, Чърчил и други лидери. Ала духовникът отказва, тъй като "не харесвал подобни прояви".

В дневника й се откриват и сърцераздирателни моменти, като разказа за смъртта на Кастурбай. Една вечер тя казва, че "я боли много и това са последните й вдишвания". Съпругът й Ганди отговаря: "Но ще си отидеш в мир, нали?"

В студената февруарска вечер тя си отива положила глава в скута на Ганди. Той затваря очи и се навежда над нея, сякаш я благославя.

"Те прекараха целият си живот заедно... сега той търси финална прошка. Пулсът й спря и тя издиша за последно", пише Ману.

Колкото повече време минава, дневниците на момичето стават по-дълбоки, по-разумни. Тя се присъединява и към един от най-спорните експерименти на Ганди. През декември 1946 година той я кани в леглото си докато спи, за да тества дали сексуалното желание ще го завладее.

Експериментът продължава около две седмици. Какво мисли Ману за него, ще разберем, когато дневниците й бъдат публикувани.

Да се грижи за Ганди през последните му дни не е лесно за Ману. Той вече е стар, времената са трудни, съпругата му е мъртва, както и най-близките му привърженици. Но тя стоически записва всяка една негова дума.

"Чърчил ме мисли за най-големия си враг. Той вярва, че няма да може да контролира и подтиска страната, ако аз съм извън затвора. Но дори и така, те няма да успеят да подтиснат Индия. Щом хората придобият увереност веднъж, те никога няма да я забравят", казва Ганди през 1944 година. Три години по-късно, след кървава битка, Индия е независима.

Днес, на 2 октомври, се отбелязва Световният ден без насилие. Днес е роден и Ганди преди 150 години. За Индия, този ден е национален празник и ще бъде отбелязан в цялата страна с големи тържества.